Бойно поле Земя II
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: battlefield earth #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бойно поле Земя II». Краткое содержание книги:
Ударната вълна ги бе зашеметила и бяха изпаднали в безсъзнание. От ушите и носа на повечето течеше кръв. Джони се приближи. Сигурно имаха счупени пръсти и други наранявания, но нищо сериозно.
Опита се да ги свести с водата от манерката, която висеше на колана му. Бяха Робърт Лисицата, полковник Иван, двама Координатори и един шотландец, който отговаряше за радиосвръзката.
Джони се покачи на една скала и огледа дефилето. Целият конвой бе там. Нищо не се бе взривило, значи руснаците са използвали обикновени, не радиационни куршуми. Но целта им не бяха амунициите и горивото, трябваха им живи психлоси.
Ангъс заедно с трима руснаци се мъчеше да отвори първия танк. Не беше много лесно, защото бе обърнат и люковете се опираха в земята. Ангъс отвори един от страничните отвори. Руснаците осветиха вътрешността с фенерче и надникнаха. Джони извика с ръце като фуния:
— Има ли вътре живи?
Ангъс погледна в танка и поклати отрицателно глава. Извика:
— Премазани и задушени!
Сър Робърт се приближи до Джони. Трепереше и лицето му бе бяло като платно. Джони го погледна.
Сър Робърт понечи да каже нещо, но Джони също заговори, тъй че в един глас казаха:
— Най-добре организираното нападение в историята!
7
Нужни им бяха цели три дни упорита работа, за да почистят бъркотията и да се нанесат в мината край Лейк Виктория.
Рудната жилка минаваше на юг в покрайнините на планинската верига и завиваше на север към самата мина.
Когато облаците се разкъсаха, на северозапад от мината се показаха Лунните Планини в цялото си величие. Беше дълга планинска верига и имаше поне седем върха с височина над шестнайсет хиляди фута. Точно в центъра на екватора, сред цялата тази жега и влажност човек не очакваше да види сняг и лед. Но върховете бяха бели. Там горе имаше дори ледници. От време на време върховете се показваха за кратко в ослепителната си белота.
На времето тази верига е служила като граница между няколко страни. В периода на психлоското нашествие, може би дори по-рано, проходите са били минирани с ядрено тактическо оръжие. От само себе си се разбираше, че макар да бяха близо до мините, психлосите никога не са ходили в планините. В Лунните планини имаше няколко малки племена, с кафяв и черен цвят на кожата, дори няколко белокожи. Често гладували, въпреки че горите и прериите гъмжаха от дивеч. И макар че сега вече можеха да слизат, продължителната традиция ги спираше да приближават мините.
Старият язовир, който в картите бе отбелязан като „Оуенс фолз“, осигуряваше енергия за минния комплекс и то толкова много, че психлосите бяха оставили целия лагер потопен в светлина.
В комплекса имеше седем подземни нива и значително количество шахти, в които копаеха волфрам и кобалт. Навсякъде изобилстваше от машини и съоръжения. Но по време на първото нападение Макардъл бе вдигнал във въздуха завода им за гориво и амуниции, а също и всичките им резервоари.
Отделиха четиримата ранени психлоси в една част от спалните помещения, които захраниха с дихателен газ. Маккендрик не хранеше кой знае какви надежди за оцеляването им, но работеше по въпроса.
Лесно решиха проблема с труповете на убитите психлоси. Нямаше морга и понеже трябваше много да бързат заради жегата на екватора, докараха от мината електрокари и товарни самолети и пренесоха телата на покрития с лед връх, отбелязан в картите като „Елгън“. В момента деветдесет тела, по около сто фунта всяко, лежаха подредени едно до друго в зоната на вечни ледове.
— Може и да нямаме лиценз — каза Данълдин, след като бяха свършили, — но доста добре се справихме като психлоска погребална агенция. — Погледна надолу към равнините от главозамайващата височина и добави: — А може би „надгребална“ агенция?
Шотландците му се скараха за шегата — беше толкова зловеща.
Разчистиха пътя с булдозери и обърнаха първия танк с помощта на кран. Откараха машините до мината. Въпреки разпоредбите на компанията прибраха горивото, амунициите и дихателния газ под земята, за да не им пречат при евентуална атака. Бяха специалисти в нападенията на подобни резервоари.
Тор се върна, за да им помогне. Разказа им как някои от хората от племената видели отблясъците от битката и като разбрали, че са унищожени и последните психлоси, нарекли деня „Ден на битката на Тайлър“. Тор и няколко ловци отишли да ловуват в перията и се върнали с много дивеч, след което устроили голямо пиршество.
— Понякога е много хубаво да ме вземат за теб, Джони! Но по време на битката трябваше да изчезна. Не можеш да бъдеш на две места едновременно.