Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта в тази хроника са описани действителни събития.
Всички кланове в управляващата партия на бившите комунисти имаха представители на „балкона“. Те здраво дояха държавната икономика чрез частните си банки и финансово-брокерските си къщи, като водеха толкова яростна борба за рефинансиране от държавата, та централната банка не смогваше да печата пари без покритие. По главните, т.е. несъществените за тях въпроси, клановете се деляха на две групи открай време. Начело на едната беше именно човекът от „Латинка“. По дребните проблеми на битието обаче непрекъснато възникваха различни обединения по интереси. Най-важните от тях доскоро бяха свързани със сладките далавери по заобикалянето на ограниченията за трансфера на западни технологии.
Правителството играеше отделно от партийната върхушка, заради министър-председателя, обясни му генералът. Бившият комсомолец още не бе дорасъл за никоя групировка. Така че един от съветниците му и пратеникът на приятелския му кръг се бяха настанили на „втория балкон“ при „мутрите“ на останалите „безпартийни“ кредитни милионери и дребния чиновник от централната банка. Представителят на банката бе попаднал в тази неподходяща компания, защото човекът от „Латинка“ даде съгласието си в България да бъде въведен валутен борд, който щеше да изземе функциите й.
Докато по липса на друго занимание отново надяваше слушалките, Скарлати с въздишка се почеса по носа. И той имаше личен мотив да вземе участие в драмата. По съвета на един стар приятел от „Кинтекс“ беше обърнал в левове цялата си комисионна и надбавката от последната сделка с генерала, защото тукашните банки даваха баснословни лихви като най-обикновени пирамиди. Да, ама след като човекът от „Латинка“ и премиерът люто се скараха, апокалиптично настроеният дърводелски метър пак кривна и започна да закрива банките. Те взеха да се срутват като зрели круши и Скарлати загуби сума пари от спешната обмяна на инфлационните левчета за долари при главоломното покачване на разменния курс. Добре, че генералът обеща хубавичко да го компенсира, ако свърши както трябва сегашната работа.
Скарлати трепна, трескаво намести по-добре слушалките и се залепи за визьора на камерата, защото клошарят изостави поредната кофа за смет и тръгна бавно към къщата на човека от „Латинка“. Представлението започваше. На Скарлати му хрумна, че въпреки богатия си опит, май не беше присъствал на убийство с толкова много зрители. Той за миг отвори примижалото си око и погледна часовника. Окото му играеше на лошо. Стига глупости, помисли си той, планът върви като по вода. Навярно всички действащи лица сега гледат колко е часът. След малко човекът от „Латинка“ щеше да умре. Толкова много влиятелни сили желаеха това, че и лондонските букмейкъри вече не приемаха залози за смъртта му. Дори залезът на слънцето тази вечер не беше толкова сигурен, колкото предстоящото убийство.
Външната врата се отвори и човекът от „Латинка“ излезе спокойно от дома си. Той се огледа и явно остана доволен от приятната и спокойна есенна утрин, която се стелеше на тихата софийска уличка. Личният му шофьор и автомобилът го чакаха пред гаража. Човекът от „Латинка“ тръгна бавно към тях. Беше набит, възпълен човек и ходеше бавно, с достойнство. След няколко секунди той щеше да се размине с клошаря. Вариото поддържаше среден план, така че добре да се открояват действията и на двамата.
Пет, четири, три, две, едно… Вместо очакваните изстрели в слушалките на Скарлати прозвуча учуденото възклицание на човека от „Латинка“:
— Божичко, дотам ли я докара бе, Иванов?
Той говореше на клошаря. Беше го познал въпреки превъзходната маскировка. Клошарят се сви като подритнато пале и застина. Човекът от „Латинка“ го подмина, като клатеше глава, и влезе в автомобила си. С периферното си зрение Скарлати установи, че всички останали участници в драмата се бяха вцепенили. Улицата беше като застинала. Нещо в най-сигурния план на света се бе объркало.
Човекът от „Латинка“ продължи да играе сам на сцената още няколко секунди:
— Че аз съм тръгнал без папката — рече той на шофьора си. — Ей, сега се връщам.
Щом излезе от колата и второстепенните действащи лица мигом се размърдаха. Поне трийсет дула от най-различен калибър се насочиха към него. В слушалките на Скарлати едновременно прозвучаха няколко властни гласа на различни езици:
— Подожди… Чакай малко… Дур бе джанъм…
Човекът от „Латинка“ отново се размина с клошаря, но само след миг прозвучаха дългоочакваните изстрели. Клошарят стреля първо в гърба му през прокъсаното си палто. Сетне — още веднъж и още веднъж.