Годежът

— Разкажете ми ги тогава. Някои епизоди от тях… променили ли са ви?

Хамутите издрънчаха. Каретата намали ход, а след това зави рязко. Блейк я хвана по-здраво. Въпросът й му прозвуча като изявление, машинациите на баща й я бяха засегнали дълбоко. Блейк искаше да я накара да забрави тези времена.

— Когато бях на двадесет и една и живеех в една от фамилните къщи в Лондон, една графиня ни упои и двамата с Евърсън с лауданум. Няколко часа по-късно се събудих в леглото си замаян и гол както в деня, когато съм се родил. Дъщерята на графинята лежеше до мен, също така гола и дрогирана.

Тя вдигна ръка към устата си, за да прикрие смеха си.

— Какво направихте после?

— Разбудих Евърсън и му казах да се втурне на долния етаж и да каже на графинята, че съм мъртъв.

— Не може да бъде!

— Може. Бях много убедителен труп.

— О, сигурно не са ви повярвали!

— Повярваха ми. Графинята ридаеше, докато обличаше дъщеря си, а Евърсън отнесе момичето до каретата им. За да предотвратя по-нататъшните усложнения, отстъпих къщата на един братовчед и се преместих у чичо ми, графа на Уестчестър.

Тя се замисли.

— Принудили са ви да загубите уединението си.

Той трябваше да очаква това умозаключение от нея, тъй като беше прекарала живота си в преценяване на ситуации и вземане на решения. С Честъруд и четиридесетте останали имения за наглеждане се нуждаеше от помощник именно като нея.

— Да, принудиха ме, но година след това отидох в морето, където никога не можеш да се усамотиш.

— Но е трябвало да слизате на брега понякога. Вашата слава… ъ… на неотразим мъж е пословична.

Като се почувства поласкан по особен начин, той каза:

— Ще приема това за комплимент.

— Бях го предназначила точно за това — каза тя откровено. — Навсякъде жените ви желаят.

— Ами вие?

— Кажете ми какво става, когато някоя от тях не желае да даде отрицателен отговор?

Колкото и странно да му се струваше, Блейк не пожела да се излага на присмех или пристъп на ревност от страна на Марджъри.

— Е — започна непринудено той. — Станах специалист по изкачване през прозорци посред нощ.

Тя го мушна в ребрата, при което той трепна.

— Ето как сте влезли в стаята ми, когато ми оставихте яйчения крем и рисунката.

Ребрата още го боляха, когато погледна през прозореца и каза:

— Набелязаната жертва не е ли някъде наблизо?

— Не променяйте темата! Не съм свършила с вас.

— Нито пък аз — каза той тихо, но натъртено. — Хайде да си поговорим за това ваше легло. Любопитството ме човъркаше. Много е дълго, значи сте много висока. Идеалният размер за мен.

Устата й зяпна.

— Вие сте измамник!

Той сви рамене и протегна краката си.

— Вярно. Започнах да се схващам тук — като погледна през прозореца, добави: — Стигнахме ли вече до вашето живописно място?

— Трябваше да настоявам да ме закарате вкъщи.

— В Честъруд ли? — попита той нетърпеливо.

Тя се засмя, като отметна една къдрица от сложната си прическа. Като я прибра под фуркетата си, добави: