Осем ловки демона
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Осем ловки демона». Краткое содержание книги:
— Същия период, същата изработка, като я гледам ме обзема същото чувство… — промърмори Господарят Ли.
Отново излязохме навън, в сенчестите кътчета на градината пред библиотеката. Наоколо нямаше никой. Господарят Ли нямаше никакво намерение да рискува с клетката, заради която едва не ни убиха в онази Оранжерия и я беше завързал здраво под одеждата си. Сега я развърза и я огледа замислено.
— Знаем, че се задейства, като се докоснат с четчицата символите на петте стихии — каза той замислено. — Надявам се, че клетката може и да задържа предадените съобщения. Ако е така, можем да приемем, че Доктрината на петте също играе някаква роля. Например, петте цвята, посоки, сезона, небесни опори, планини, планети, добродетели, чувства, животни, отверстия, тъкани или аромати.
Познанията ми за Доктрината на петте се изчерпват с факта, че миризмата и звукът, символизиращи планетата Меркурий са „гнило“ и „стенание“, така че си замълчах.
Отне му известно време, защото върху клетката бяха гравирани множество символи, но най-накрая реши да пробва животните, изобразяващи сезоните в обратен ред. Когато четчицата докосна главата на костенурката, подскочих близо метър във въздуха. Изведнъж клетката се изпълни със светлина, след която се появи лицето на непознат мандарин. Беше явно, че се бори с гнева и страха си, и се мъчеше да се овладее.
— Защо не убихме този стар глупак!? — попита той настоятелно и лявата му буза се сгърчи в нервен тик. — Искам да знам, настоявам да знам, трябва да знам защо не го убихме? Не си ли давате сметка, глупаци такива, че след като Ли Котката се справи с онзи проклет чиновник, се появиха твърде много трупове, които чакат обяснение? Ако не прережем гърлото на Ли Као, той ще ни хвърли на кучетата!
Докосването на тигъра ни представи още един мандарин, настояващ за главата на Господаря Ли, а водният бивол и птицата Феникс ни показаха скучни счетоводни данни и търговски маршрути. След това Господарят Ли докосна дракона и вътрешността ма клетката се изпълни от лицето на Небесния господар. Още с първите режещи като нож думи разбрах, че това е посланието, което почти бяхме успели да чуем при Великия страж и Ли Котката. Но не до края.
— Вие, тьпоумни магарета! Вие, кастрирани щипогъзици! Вие, видиотени маймуни, чиято единствена дарба е да си приготвят вечеря от собствените си изпражнения! Мушнете изпоцапаните си с лайна пръсти в ушите си и извадете оттам торните бръмбари, защото смятам да ви кажа какви безумци сте!
Ох, как ги бичуваше! Обърна ги с хастара навън! Огън започна да пърли въздуха, докато им обясняваше колко идиотско е да се забъркваш в някаква контрабандистка афера, която може да те доведе до Хилядата отсичания, конфискация на имотите, лишаване от ранг и обществено положение на цялото семейство и сигурно изпращане на съпругите и държанките на подиума за наддаване, за да бъдат продадени в робство.
— Щом като, идиоти с идиоти, толкова се налага да крадете, защо не откраднете нещо, което си струва усилията? — продължаваше да реве светецът. — Така поне ще има надежда да свършите едно добро дело, макар че сте пълни глупаци! Можете да допринесете за възстановяването на морала! Чуйте ме, заблудени овце, и аз ще ви покажа правия път!
И той започна да ги води но правия път, а аз отначало слушах и не вярвах на ушите си, после ме обзе ужас и накрая отчаяние, почти агония, каквото дотогава не познавах. Небесният господар предлагаше да се възстанови Доктрината на духовете, създадена от Конфуций.
Варварите трябва да са наясно, че в една цивилизована страна мъртвите имат огромно влияние. Живите са твърде заети с процеса на оцеляването си, за да обръщат внимание на каквото и да било друго. Човешките сетива всъщност са „Шестте злини“, защото зрението, слухът, вкусът, обонянието, докосването и мисълта са шестте главни бариери пред посланията на Небето. Само мъртвите са освободени от тези окови и когато духът на някой предтеча се появи в лунната светлина или в сънищата ви с някакво тайнствено послание, това се превръща в най-същественото събитие в живота на цялото ви семейство. Понякога посланието представлява някакво драматично предупреждение — например, богът Черен елен се е ядосал и трябва да напуснеш долината, преди да се е развилняла грипната епидемия, защото без съмнение, десетината души, които останат, ще умрат от болестта. Понякога насън се явява някоя от пра-прабабите ти, за да съобщи идеалното име за новороденото бебе, което да го предпазва от злини, а като стана дума за бебета, кой не е чувал за духа на бебето, умряло при раждането си, който се явил на по-голямото си братче и го накарал да подскочи цял метър във въздуха точно преди да настъпи отровната змия? Силата на духовете е страховита и никой не смее да се противопостави на желанията им.