Играта
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Играта». Краткое содержание книги:
— По дяволите, Кейти, ние сме приятели! Отпусни се! — скръцна със зъби Хю. — Ще ти хареса.
— Не сме приятели — простена тя, дишайки тежко. После се наведе рязко към него и захапа ръката му с все сила.
Той изръмжа и я зашлеви през лицето. Катрин се стовари на леглото, зашеметена от болка. Пред очите й заиграха звезди. Смътно почувства, че пръстите му се спускат към сухата девствена кожа между бедрата й. Знаеше, че трябва да се бори, но усещаше крайниците си натежали и безжизнени. Обзе я паника. Щеше да бъде изнасилена. Тя успя някак си да се размърда… и внезапно тялото на Хю се издигна във въздуха.
Всичко беше като в мъгла. Хю политна през стаята и се приземи с глава в стената. Погледът на Катрин се проясни и тя видя как Лиъм изправя Хю на крака и стоварва мощния си юмрук право в лицето му. Хю изрева и се срина на пода, но Лиъм отново го изправи и този път заби юмрука си в корема му, като го остави без дъх. Миг след това Хю лежеше свит на пода и стенеше, изпаднал почти в несвяст.
Лиъм го преобърна по гръб с босия си крак, извади кинжала си и се обърна към Катрин.
— Само кажи и ще го убия. Или ако предпочиташ, ще го кастрирам.
Катрин придърпа полите си надолу и се взря в него. Сърцето й още туптеше необуздано. Цялото й тяло трепереше. Струваше й се, че ще повърне.
— Н-не.
Ножът изчезна. Лиъм се изправи и я погледна.
Тя се облегна на стената, но и се догади още повече, затова бързо се изви на една страна и се надвеси през леглото.
Лиъм донесе гърнето от ъгъла на стаята и го постави до нея. Но Катрин не повърна. Тогава той отмести гърнето и сложи ръка на гърба й. Тя трепереше неудържимо.
— Катрин — каза дрезгаво Лиъм.
Катрин се отпусна назад, закри лице с ръце и си каза, че няма да плаче. Но й беше дошло твърде много. Познаваше Хю от най-ранно детство. Как бе могъл да се опита да я изнасили?
— Катрин! — Тонът му беше рязък. Той седна до нея на тясното легло, без да я докосва. — Наранена ли си?
Задавена от сълзи, тя успя само да поклати глава отрицателно. Лиъм хвана ръцете й, свали ги от лицето й и ги задържа в своите.
— Нарани ли те? — попита отново той.
Със сетни усилия Катрин възпря потока от сълзи, напиращи в очите й, и пак завъртя глава.
— Н-не.
На светлината от свещта тя видя, че Лиъм е стиснал здраво челюст. Погледите им се срещнаха. Той се поколеба, после вдигна ръка и много нежно докосна лицето й. Показалецът му погали овала на брадичката й.
Катрин се взираше в сериозните му сиви очи и не можеше да помръдне.
Изведнъж зениците му помръкнаха. Ръката му обърна главата й на една страна.
— Той те е ударил.
Тя кимна и напрегна отчаяно всичките си сили. Защото още миг и щеше да се хвърли безразсъдно в прегръдките на този мъж.
Лиъм заизучава мястото, където я беше ударил Хю. Слепоочието му видимо пулсираше. Едва сега Катрин осъзна, че бузата й се е подула и я боли. Когато пръстите му я докоснаха, тя трепна. Лиъм отдръпна ръка и се изправи.
— Мисля, че все пак ще го убия — каза той.
— Не! — Катрин го сграбчи за китката. Тогава видя колко е окървавена ръката му и я пусна. Погледите им отново се срещнаха. — Аз… моля те. Достатъчно. Тази нощ вече се случиха прекалено много неща!
Очите му се взряха в нея дълго и преценяващо. Накрая той кимна.
— Ти си много смела жена, Катрин. Смела и необикновена. На твое място повечето жени щяха да са изпаднали в истерия.
— Аз съм… в истерия. — Не можеше да отмести поглед от него.
Лиъм се усмихна леко и усмивката му бе като слънце, което прогонва черните, страшни облаци.
— Не бих казал. — После стана сериозен. — Не обвинявам Хю за това, че те желае толкова силно. Обвинявам го само в липса на финес. — Той тръгна към открехнатата врата. — Ще върна лорд Бари в собственото му легло. Тъй като вратата на твоята стая няма резе, аз ще преместя сламеника си на пода в коридора. Макар да съм убеден, че тази нощ Хю няма да се събуди, за да те мъчи повече.
— Знам — каза Катрин тихо. — Лиъм, благодаря ти.
Той замръзна; звукът на кръщелното му име отекна между тях като камбанен звън. Колко интимно звучеше!
Накрая Лиъм се опомни и излезе, за да повика прислугата. Малко след това Хю бе отнесен в спалнята си от двама от своите хора, а Катрин лежеше будна и знаеше, че навън пред стаята й Лиъм също като нея лежи, без да може да заспи.