Дамата на лорда
- Автор: Крос Чарлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дамата на лорда». Краткое содержание книги:
Думите й пронизаха мъжката гордост на Монтбърн като копие. Елинор бе произнесла почти същите думи. „По-скоро бих умряла…“ И беше направила точно това. Той се зарече, че през втория си брак няма да бъде принуден да спи сам, и тръгна след момичето. В мига, в който вратата се отвори, ръката му удари дървото и вратата се затръшна. Чандра се обърна и застана срещу него.
— Не се съмнявай, че ще бъдем съпруг и съпруга във всяко едно отношение, Чандра. Беше ни заповядано да дадем наследник и ние ще изпълним заповедта. Знай, че ще споделяш леглото ми дотогава, докато семето ми не намери целта си. Докато не сме сигурни, че си заченала, можеш да очакваш това да бъде всяка нощ. Или ще участваш доброволно и ще получиш наслада от съюза ни, или можеш да лежиш заровила лице във възглавницата и да се преструваш, че си припаднала. И в двата случая тялото ти ми принадлежи и мога да правя с него каквото си поискам. Ако решиш, че се отвращаваш от докосването ми — въпреки че се съмнявам в това — моли се първото ни дете да бъде момче, защото в моето семейство само мъже могат да бъдат наследници. Запомни, че ще спиш с мен дотогава, докато не ми родиш момче.
Да не би да я смяташе за кобила за разплод? Или може би за курва? За него тя беше просто жена, приемник на семето му, предмет, с който можеше да задоволява желанието си и да получава удоволствие. Всички мъже ли бяха толкова безчувствени?
— А след като изпълня задължението си и родя наследник?
— Когато това стане, ако не изпитваш никакви чувства към мен, можеш да се върнеш в Шотландия и замъка Лохли. — Тя изглеждаше облекчена и това за пореден път нарани гордостта на Алек. — Но ако си тръгнеш, синът ни ще остане при мен. — Той не знаеше дали от чиста арогантност, или защото имаше нужда да вярва, че ще бъде така, но бе уверен, че дотогава нещата щяха да бъдат различни. Чандра нямаше да го напусне. Тя никога не би изоставила детето си. — Имаш няколко дни да вземеш решението си. Ела при мен доброволно и аз обещавам да ти доставя удоволствие. Дръж се като първата ми жена и се опитай да ме отблъснеш и ще откриеш, че търпението ми е изчерпано. — Погледът му се смекчи и той заговори по-спокойно. — Не ми се противопоставяй, мъниче. Нека да се опитаме да извлечем най-доброто от ситуацията. Особено след като съдбите ни вече се срещнаха.
Чандра огледа лицето му. Изражението му беше искрено, почти извинително. Тя осъзна, че заплахите му се дължаха на онова, което е бил принуден да изстрада по време на първия си брак. Честолюбието му не му позволяваше да приеме повторно отхвърляне. Чандра се опита да не се изчерви, защото според нея той беше нежен и грижлив любовник, който не само искаше, но и доставяше удоволствие. Алек не можеше да се наслади на акта, ако не беше така. Но между тях се бяха случили твърде много неща, които ги разделяха. Да го приеме без възражения за свой съпруг, означаваше да предаде собственото си съществуване. Кланът й никога нямаше да й прости.
— Ще си помисля над думите ви, но не очаквайте от мен някакви чувства. Заради Девин не съм сигурна, че някога бих могла да изпитвам нещо към вас.
Алек се загледа внимателно в лицето й. Въздъхна, наведе се да вдигне кринолина й и го закачи на ръката й. След това отвори вратата и я изтласка в коридора.
— Отърви се от гнева и чувството за вина, Чандра, и може би ще откриеш, че вече го изпитваш.
Тя остана загледана във вратата дълго след като тя се затвори. Думите му не излизаха от ума й. Възможно ли беше да харесва този мъж и чувствата й да оставаха скрити зад вината му и гнева й, както бе казал той? Тя реши, че това са празни приказки. Настойникът й се надяваше да я манипулира, да я убеди, че между тях има истински чувства само за да я накара да сподели с желание леглото му. Според нея това беше ненужен ход, тъй като тя не изпитваше подобни чувства. Или поне така й се искаше да вярва.
Чандра се обърна и тръгна към стаята си. Неколцина слуги в коридора я изгледаха с любопитство, но тя не ги забеляза, нито пък осъзнаваше каква смешна гледка представлява. Отвори вратата на стаята си и влезе вътре.
Когато Уини я видя, направо не можа да повярва на очите си.
— Дете, толкова си бледна — каза тя и тръгна към нея. — Болна ли си? — След това жената забеляза кринолина. — Какво се е случило? Нали не са те нападнали? Мастър Алек трябва да научи!
— Мастър Алек знае всичко, което трябва да знае. Той сам направи това. — Кринолинът излетя във въздуха, удари се в един от резбованите колони на леглото и падна на земята. — И той е причината за нещастието ми.
Уини я погледна с широко отворени очи, които след това заблестяха гневно.
— Разбойникът не те изнасили, нали? — Чандра поклати глава и жената си поотдъхна. Тя обви с ръка раменете на момичето. — Предполагам, че поне се е опитал да се възползва. Ела, дете — каза тя и поведе Чандра към леглото. — Да седнем и можеш да разкажеш на старата Уини какво се е случило.