Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
— Дочухме слухове, че потоците на Марагор били претъпкани със самородно злато — добави Рива.
Слава Богу, поне той имаше малко здрав разум в главата си. Поледра познаваше алорните дотолкова, че да знае как самото споменаване на думата злато може да разпали въображението им.
— Ще се опитам да ти посреднича, Мечо рамо — казах аз и направих гневна физиономия на Черек, — но не разчитайте на кой знае какъв успех с марагите. Златото не ги интересува толкова, че да се наведат и да го вземат, когато се търкаля в краката им. Не мисля, че ще можете да им предложите нещо, което да ги накара да си направят труда.
— Струва ми се, че пътуването ще ви отнеме повече от седмица — каза Поледра. — Облечи се добре преди да тръгнеш.
— Разбира се — успокоих я аз.
— Може би няма да е зле и аз да дойда с теб.
— В никакъв случай — не и сега, когато до раждането остава толкова малко.
— Излишно се притесняваш за раждането.
— Не. Ти ще останеш тук. Вече повиках Белдин. Той ще бъде с теб.
— Няма да прекрачи дори прага на кулата, ако преди това не се изкъпе.
— Ще му напомня.
— Кога тръгвате?
Хвърлих един въпросителен поглед на Черек.
— Утре сутрин?
Той сви рамене, преигравайки за пореден път.
— Става — съгласи се уж след кратък размисъл. — И без друго времето в онези планини едва ли ще се оправи. Колкото по-рано тръгнем, толкова по-добре.
— Гледайте да вървите под дърветата — посъветва ни Поледра. — Снегът натрупва доста в горите.
Ако се досещаше за истинската причина на нашето пътуване, значи приемаше новината доста леко.
— Хубаво ще е да си легнем по-рано днес — казах аз, надигайки се рязко от масата. Нямах никакво намерение да оставя алорните да се оплетат още повече в собствените си лъжи.
Онази вечер Поледра беше много тиха в семейното ложе. Така и не се откъсна от мен през цялата нощ, а призори ми прошепна:
— Много се пази. Аз и малкото ще те чакаме да се върнеш.
После добави нещо, което изричаше рядко, може би защото смяташе, че се подразбира от само себе си.
— Обичам те.
Целуна ме, претърколи се в другия край на леглото и заспа на мига.
На сутринта поехме с алорните на юг, все едно че целта на пътуването ни наистина бе Марагор. На около пет мили от моята кула завихме в широка дъга, като се стараехме да останем извън полезрението на Поледра, и продължихме на североизток.
Дванадесета глава
Всичко това се случи преди около три хиляди години, доста преди алгарите и мелсените да започнат експериментите с породите домашни животни. Конете приличаха повече на днешните понита, които — както сами се сещате — трудно биха се справили с тежестта на нашите сто и кусур килограмови, високи над два метра алорни. Затова пътувахме пеш. Те вървяха, а аз подтичвах отзад. След като в продължение на няколко дни отчаяно се опитвах да не изоставам, реших, че така просто не може да продължава. При поредната почивка казах на алорните:
— Така няма да стигнем далече, затова ще се наложи да направя нещо, но не искам да ви стресна.
— Какво си намислил, Белгарат? — попита Драс с нервна нотка в гласа. По онова време репутацията ми в Алория беше доста нараснала, а освен това за мен се говореха и цял куп небивалици.
— Щом ще ми се налага да тичам, за да не изоставам от вас, по-добре ще е да бягам на четири крака.
— Но ти нямаш четири крака — възрази Бичия врат.
— Тъкмо този недостатък смятам да коригирам. След като го направя, няма да мога да говоря с вас — поне не на език, който разбирате. Затова, ако имате някакви въпроси, задайте ми ги сега.
— Нашият приятел е най-могъщият магьосник на света — заяви авторитетно Черек на синовете си. — За него просто няма невъзможни неща.
Мисля, че наистина вярваше в това.
— Значи нямате никакви въпроси? — попитах и ги огледах един по един. — Добре тогава. Сега е ваш ред да се опитвате да не изоставате.
Оформих образа в съзнанието си и след това прелях тялото си в познатата вълча форма. Бях го правил толкова често, че се получи без каквото и да е усилие.
— В името на Белар! — възкликна Драс и отскочи назад.
Аз хукнах, пробягах стотина метра и седнах на задните си крака, за да ги изчакам. Дори алорните могат да разберат значението на подобно послание.
(Жрецът, написал ранните глави от Книгата на Алорните, очевидно е жонглирал доста свободно с фактите около нашето пътуване. Или е бил пиян, докато е писал, или просто е нямал ни най-малка представа как всъщност се случи всичко. От друга страна, истината може и да му се е сторила твърде прозаична, за да бъде описана от автор с неговия талант. Той например пише, че Драс, Алгар и Рива са ни чакали на „хиляди мили на север“, което просто не е вярно. Следват уточнения, че косата и брадата ми били побелели от безмилостния студ, което също си е чиста измишльотина. По онова време косата и брадата ми вече отдавна бяха побелели, като заслугата за това до голяма степен имаха децата на Бога-Мечка.)