Кехлибареният бряг

Онор едва погледна към телефона.

— Вдигни го — настоя той. — Или предпочиташ да прекараш деня с ченгетата? И ако сега се чувстваш отегчена, почакай да разберат, че сме прекарали нощта в леглото, вместо да им съобщим за влизане с взлом.

Тя грабна телефонната слушалка.

— Ало?

— Как си? — попита Арчър.

— Добре — отвърна тя резервирано.

— Не ми звучиш така. Да не би да е насочил пистолет към теб?

Едва сега Онор си спомни пистолета на Джейк. В момента явно не беше с него. По тялото му нямаше дори и инч, който тя да не можеше да види.

— Онор? — попита Арчър напрегнато.

— Не. Не е насочил пистолет към мен. Защо му е да го прави? Аз му вярвах. Както вече отбеляза, аз съм една малка глупачка.

Джейк присви очи с едва сдържан гняв. Гласът на Онор беше толкова спокоен и така уравновесен. Беше като да наливат киселина в загрубялата му съвест.

Изобщо не трябваше да я докосва.

Но вече го беше направил.

И нямаше връщане назад.

А и не му се искаше. Искаше от нея много повече, отколкото бяха изживели последната нощ.

— Ти не си глупачка — каза й той меко. — Ти си страстна жена и имаш силно развит инстинкт кога и на кого да вярваш.

Онор го пренебрегна, сякаш беше само петно на чаршафа. По същия начин пренебрегваше и Арчър, въпреки че брат й не го знаеше. Тя имаше нужда от всяка останала й частица здрав разум, за да разплете противния възел на своите емоции. Ако успееше да преодолее унижението и гнева, би могла да използва мозъка си за нещо по-полезно от това да крещи нечие име наум.

Внезапно тя осъзна, че по линията цари тишина. Арчър очакваше отговор. За съжаление тя не се сещаше какъв беше въпросът.

— Съжалявам — изломоти тя прегракнало. — По една или друга причина това е един ужасен ден. Какво казваше?

— Сигурна ли си, че си добре?

— Арчър, дори да съм заровена сред крокодили, в момента ти не можеш да направиш каквото и да е, освен да ми крещиш колко съм глупава да се натъкна на блато — тя си пое накъсано въздух. — Като изключим това, аз съм добре. Направо приказно добре. А сега ми кажи всичко, което си пропуснал, за Кайл, за кехлибара и за това нищожество, което може да ми причини сериозни неприятности и дори да ме убие.

— Когато те накарах да отидеш в къщата на Кайл, нямах представа, че той се е върнал в Щатите или че други хора преследват Кайл, или че е замесена полицията. Ако знаех, никога не бих те изпратил там.

— Ясно. Дотук с първоаприлските шегички. Какво друго не си ми казал?

Последва тишина, после няколко промърморени думи на непознат за Онор език и накрая пикантни английски псувни.

— Това го знам — осведоми го тя. — Кажи ми нещо ново.

— Чувала ли си нещо за Кехлибарената стая? — попита накрая Арчър неохотно.

— Малко. Принадлежала е на някакъв цар, стените били покрити с кехлибарени мозайки и се предполага, че е най-ценното произведение на декоративното изкуство, което някога е съществувало.

— Нацистите са я откраднали. Никой не я виждал от края на Втората световна война. А и да я е виждал, никой не си е признал.

— И?

— Един панел от тази стая е бил скрит в пратката кехлибар, която се предполага, че Кайл е взел от Джей.

— Джей? Кой е… О, имаш предвид Джейк.

— Както и да се нарича, кучият син си остава…

— Кучи син — довърши Онор и погледна право към голия непознат в леглото, опитвайки се да забрави, че и тя е също толкова гола. — Значи Джей Джейк се е докопал до парче от Кехлибарената стая, пъхнал го е в законна пратка от необработен кехлибар и е наредил нещата така, че Кайл да излезе крадец?

Очите на Джейк сякаш бяха заети от ада, но той не изрече и дума.

— Това е най-простото обяснение — рече Арчър. — Освен ако предпочиташ да мислиш, че Кайл го е извършил.

— А кой е този Марти?

— Марти? А, Марджи. Това е жената, по която Кайл си е изгубил ума.

— Тази, заради която е откраднал, освен ако Джейк не го е накарал? — уточни Онор хладно и погледна въпросително предполагаемия крадец.

— Точно така — потвърди брат й.

— А какво казва Марджи за цялата тази работа?

Последва тишина.

— Арчър — процеди Онор през зъби, — не искам да криеш нищо от мен.

— По дяволите, сестричке. Разполагам само с клюки втора и трета ръка.

— Цялата съм в слух.

— Марджи твърди, че Кайл се е преструвал, че я обича, за да се докопа до Кехлибарената стая.

Миглите на Онор трепнаха.

— Ами Джейк?

— Тя мисли, че двамата с Кайл са партньори.

— Съдружие между измамници.

Тишина.

— Ти какво мислиш, Арчър?

— Мисля, че цялата тази бъркотия е по-дълбока, отколкото можем да си представим.