Бившият годеник

— Но защо? И какво значение има пък това?

— По-голямо отколкото си представяш. Тъй че помисли!

— Не мога да мисля, ако ме навикваш сякаш съм непослушен шпаньол.

Аласдеър прокара ръка през разрошените си къдрици. Той въздъхна, а после изпрати по дяволите Чарлз Лестър и неговите съвети. Чарлз Лестър не познаваше Ема Бомон.

— Имаше ли в кутията писма от Нед? — попита този път малко по-спокойно.

— Не — отсече уверено Ема. — Пазех известно време в нея неговото писмо… но то всъщност не беше истинско писмо. Беше някакво странно стихотворение… много слабо стихотворение. — Тя прехапа устна и млъкна.

— А къде е сега? — попита Аласдеър и дори окото му не мигна.

Ема се навъси.

— За какво всъщност става дума?

— Просто ми кажи къде е стихотворението.

Тя стана и отиде в спалнята. Аласдеър я последва.

— Пазя го в една книга, в Ода за безсмъртието на смъртните — каза тя и гласът й прозвуча дрезгаво. Взе от нощното шкафче тънкото томче стихове от Уордсуърт и го подаде на Аласдеър.

Той го отвори и пое в отворена длан пергамента с розовите петна по него. После се задълбочи мълчаливо в него.

— За бога, Аласдеър, кажи ми какво става? — настоя обидено Ема.

Той вдигна очи.

— Това тук — каза тихо и вдигна високо пергамента. — Това тук е кодиран план на замисления от Уелингтън пролетен поход в Португалия.

Ема го гледаше недоверчиво.

— Но защо е у мен?

— Добър въпрос — вдигна Аласдеър почти весело вежди, докато пъхаше пергамента в джоба на гърдите си. — Нед е поверил това тук заедно с едно писмо до теб на мъжа, който е бил с него, когато са го убили. Изглежда, че Хю Мелтън е разменил двете писма. Писмото на Нед до теб е било получено преди Коледа от конните гвардейци. Те решили естествено, че е чаканото съобщение, докато най-сетне са проумели, че в него няма нищо закодирано. Че не е нищо друго освен невинно писмо на брат до неговата сестра… ни повече, ни по-малко. По това време португалските и испанските съюзници на Наполеон също вече са търсили този документ. Знаели са, че по времето, когато е бил убит, Нед го е носел със себе си. Престанали да го търсят, когато решили, че документът сигурно вече е в Англия. Но сред конните гвардейци очевидно е имало шпионин. Той успял да ги информира, че документът се търси. Не е трябвало да са гении, за да предположат какво се е случило.

Усмивката му стана саркастична, когато продължи.

— И от тогава, нали разбираш, сладка моя, въпросът е само кой ще го намери пръв. Било нещо като търсене на игла в купа сено. А времето, както сама разбираш, е от огромно значение. Информацията вече няма да свърши работа на Наполеон, когато Уелингтън започне през март похода си. Те трябва да знаят какви движения на войските е предвидил, преди да започне.

Ема кимна. Сега всичко придобиваше смисъл.