Златната невеста
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: macauliffe vikings #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната невеста». Краткое содержание книги:
Иърин спря да диша. Много добре знаеше на какъв знак щяха да се подчинят сънародниците й. Ако им се явеше Златната жена-воин… Не, няма да посмея, каза си потиснато тя.
В съзнанието й изникна образът на Ейд. Колко твърда беше в решителността си никога да не му прости брачните вериги, с които я беше оковал. Но ако баща й загинеше от невярна ръка, тя никога нямаше да си прости.
Внезапно чу скърцане на столове и хукна като подгонена нагоре по стълбата. Затвори безшумно вратата на спалнята си и задъхано се облегна на нея.
Грегъри се беше излъгал. Златната жена-воин трябваше отново да възседне коня си.
Напрегната като струна, Иърин не престана да обикаля стаята си, докато изкова смел план. Следващата нощ щеше да се измъкне от палата. Щеше да задържи бдителният си страж Зигурт колкото се може по-дълго на масата и да постави пред него най-добрата медовина. После щеше да го прати при жена му, като му напомни, че е длъжен да стане още на разсъмване, за да събере хората си. Зигурт щеше да тръгне на път и когато отрядът му достигнеше целта, войската на ирландците, предвождана от Златната жена-воин, вече щеше да дебне отцепниците. Зигурт щеше да пристигне тъкмо навреме, за решителния бой. Дали обединените сили на ирландци и норвежци щяха да надвият коварния враг?
Мергуин… Защо старият й приятел не беше до нея! Той щеше да й даде най-добрия съвет. Ами ако тя сама хвърлеше руните, за да разбере дали Олаф е в опасност? Той не отдаваше особено значение на гаданията, но като пълководец на викингите пазеше в стаята си свещените камъчета. Много от хората му не правеха и крачка без предсказанията на руните.
Иърин извади торбичката от котешка кожа. Мергуин й беше обяснил, че само един-единствен камък може да й помогне във вземането на решение. Иърин извади една руна и уплашено погледна кръстосаните знаци. Този камък норвежците наричаха Наутиц и той предвещаваше болки и мъчения. Иърин гневно захвърли свещения предмет настрана и се опита да се убеди, че и тя, подобно на Олаф, не вярва в такива суеверия.
— Аз сама определям съдбата си — пошушна едва чуто тя. Страхът, че с мъжа й може да се случи непоправимото, ако не му се притече на помощ, й даде нова сила. Нямаше друг изход. Трябваше да потърси ирландците.
Успокоена, Иърин си каза, че е взела най-доброто решение. Беше толкова унизително да си жена, желана, но не и обичана от съпруга си, да нямаш никаква власт, да бъдеш изцяло зависима от него. Дано само той не откриеше любовта й. В никакъв случай не биваше да дава в ръцете му нови оръжия…
О, какво удовлетворение щеше да изпита да сложи отново бронята на Златната жена-воин, макар и за кратко време да се почувства силна и могъща. Ако всичко минеше добре, може би щеше да признае на Олаф коя е била тази легендарна жена…
Не, не можеше да направи това. Той щеше да се ужаси не по-малко от баща й — най-вече, защото беше изложила на опасност живота на нероденото им дете. Иърин потрепери и сложи ръка върху корема си. Момченце със златна коса и блестящо сини очи. Ирландският наследник на Вълка… Тя щеше да обича сина си без задръжки, без страховете и съмненията, които й вдъхваше баща му. Ами ако загубеше бебето поради лекомислието си?
Не, рискът не беше чак толкова голям. Но беше необходим. Само трябваше да бъде предпазлива. Трябваше да се пребори със страха и да мисли за сънародниците си. Колко ирландци бяха готови да умрат за съюза между двата народа. Съюзът, който бе отнел свободата й! Първо беше станала пленница на Вълка, после на собственото си сърце.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Ще нападнем, когато настъпи денят! — обяви Фригид пред събралите се воини, мръсна, дрипава банда. Жалките остатъци от войската му се бяха присъединили към пъстрия отряд дезертьори — датчани, ирландци и норвежци, които не се подчиняваха на никой господар, само на собствените си настроения. Те бяха най-подходящи за целите на Фригид, защото се биеха ожесточено за всичко, което можеха да докопат с алчните си ръце.
— Вълкът лагерува на един скалист бряг. Трябва да го унищожим. — Датчанинът погледна към пътя и натъпка краищата на дългата си брада в колана.
Един ирландец застана пред него и се ухили широко, разкривайки изпочупените си, гнили зъби.
— Ако ми позволите да ви дам един съвет, датчанино… Преди малко видях между дърветата една ездачка в златна броня. Имам свои сметки с нея, защото преди две години нападна с хората си малкия отряд, към който се бях присъединил и аз. Ирландците я наричат Златната жена-воин. Сигурен съм, че е тръгнала да търси краля на Мийт. Не е лошо да я спрем и да я използваме за нашите си цели. Ще я излъжем, че сме ирландци.