![Пет за четири [Hot Six - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/4/0/1/pet-za-chetiri-hot-six-bg-download.jpg)
Пет за четири [Hot Six - bg]
- Автор: Иванович Джанет
- Серия: Стефани Плъм #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Пет за четири [Hot Six - bg]». Краткое содержание книги:
Сюрреалистична, смешна, невероятно увлекателна!
— Не ми е притрябвала никаква лепенка. Пуши ми се, та две не виждам. Карай към магазина. И по-бързичко, че умирам.
— В жабката има цигари. Оставихте ги там последния път.
Рамос извади пакета и захапа една цигара.
— Не в колата!
— Мале, все едно сме женени, но без да се чукаме. Карай към „Салс“.
Не ми се ходеше в никакъв „Салс“. Трябваше да разговарям с Рейнджъра.
— Не се ли притеснявате, че в къщата ще забележат, че ви няма? Сигурен ли сте, че е безопасно да ходите в „Салс“?
— Да. В Трентън възникна един проблем и всички са се разтърчали да го решават.
Дали проблемът не беше мъртвецът в гаража на Ханибал?
— Да, проблемът явно е доста сериозен — отбелязах аз. — Май ще се наложи да помагате и вие.
— Вече помогнах. Другата седмица натоварвам проблема на лодка. При повечко късмет лодката ще потъне.
Е, сега вече ми скри шайбата. Не проумявах как ще натоварят мъртвец на лодка. Не проумявах и защо им е да го правят.
Тъй като не извадих късмета да изритам Рамос от колата си, потеглих към „Салс“, който беше на две крачки — влязохме с Александър Рамос вътре и седнахме на една от масите. Рамос гаврътна първата чаша и запали цигара.
— Другата седмица се връщам в Гърция — оповести той. — Не искаш ли да дойдеш с мен? Можем да се оженим.
— Пък аз си мислех, че сте приключили с браковете.
— Размислих.
— Поласкана съм, но едва ли ще стане.
Той вдигна рамене и си наля поредната чаша узо.
— Както искаш.
— Този проблем тук в Трентън… Служебен ли е?
— Служебен, личен — все тая. Ще ти дам един съвет. Не раждай деца. А ако искаш да си живееш живота, върти търговийка с оръжие. Друго не мога да те посъветвам.
Клетъчният ми телефон иззвъня.
— Какво става? — попита Рейнджъра.
— Сега не мога да говоря.
— Само не ми казвай, че си с Рамос — тросна се той с необичайно напрегнат глас.
— Точно това ти казвам. Защо не ми се обади по-рано?
— Наложи се за малко да си изключа телефона. Тъкмо се връщам и Танк ми съобщава, че те е видял как качваш Рамос на колата.
— Какво толкова съм направила? Дойдох да те търся!
— Я по-добре се скрий! От къщата току-що поеха три автомобила, предполагам, че са тръгнали да търсят Александър.
Затворих телефона и го пуснах в дамската си чанта.
— Трябва да тръгвам — съобщих на Рамос.
— Обаждаше се гаджето ти, нали? Голям кретен. Бих могъл да се погрижа за него, сещаш се какво имам предвид.
Метнах на масата двайсетачка и грабнах бутилката алкохол.
— Хайде, ще я вземем с нас — подканих.
Рамос погледна през рамото ми към вратата.
— Леле мале, виж кой е тук!
Беше ме страх да видя.
— Моите бавачи — поясни Александър. — Не мога да си избърша и задника без публика.
Обърнах се — камък ми падна от сърцето, че не е Ханибал. И двамата бабаити наближаваха петдесетте и бяха в костюми, от сто километра си личеше, че често си хапват спагети, явно не се лишаваха и от десерт.
— Нужен сте в къщата — оповести единият.
— Аз съм с приятелката си — обясни Александър.
— Да, това е хубаво, но дали да не се видите някой друг път? Още не можем да открием стоката, която трябваше да натоварим на лодката.
Единият от костюмираните подкара Александър към вратата, а другият остана да си побъбри на четири очи с мен.
— Бива ли такова нещо, да злоупотребяваш със стария човек! — скастри ме той. — Нямаш ли си приятели на твоите години?
— Изобщо не злоупотребявам с него. Той ми скочи в колата.
— Знам. Случва му се. — Мутрата извади от костюма си пачка банкноти и дръпна стотачка. — Ето — за неудобството.
Отстъпих назад.
— Ама вие не разбирате.
— Колко искаш? — Бабаитът отброи още девет банкноти от сто долара, сгъна ги и ги пусна в чантата ми. — И да не съм те видял повече. Обещай, че ще оставиш стареца на мира! Разбра ли?
— Я чакай…
Той разтвори сакото си — да ми покаже патлака.
— Сега вече разбрах — казах аз.
Мутрата се обърна, излезе от кръчмата и се качи на лимузината, спряна при тротоара. Тя потегли.
— Понякога животът е много странен — споделих с келнера.
После и аз си тръгнах. След като се отдалечих достатъчно от Дийл, та да се чувствам в безопасност, отново набрах Рейнджъра и му разказах за Столе.
— Прибирай се и се заключи — нареди ми Рейнджъра. — Ще пратя Танк да те вземе.
— И после какво?
— После, докато уредя нещата тук, те пращам на безопасно място.
— А, без тия!
— Не ми прави въртели — отсече Рейнджъра. — И без това си имам доста проблеми.
— Решавай си скапаните проблеми. И по-бързо!
Затворих. Божичко, какъв ден! Да си умреш от яд.