Авантюристът

— Тя беше сигурна в него още от първото писмо, нали? Звярът, който чака да бъде спасен чрез любовта на Красавицата — Маргарет се усмихна сама на себе си. — Горкият човек, не е имал никакъв друг избор.

— Нито пък Сара е имала, ако питаш мен. Този неин търсач на съкровища сигурно е необикновен човек.

— Защо мислиш така?

— Шегуваш ли се, не знаеш ли? Бих се обзаложила с огромна сума пари, че няма мъж, останал жив на лицето на земята, който да е в състояние да убеди Сара да направи голяма сватба. След това, което преживя тогава…

— Имаш право. Това е обяснението. Явно и двете страни са влюбени. Ще прелетиш ли до Сиатъл за този бележит празник? — попита Маргарет.

— За нищо на света не бих изпуснала такава сватба. Маргарет се засмя.

— Ще трябва да бъдем шаферки. Сигурно ще бъде забавно.

След няколко минути тя остави слушалката и взе телеграмата от плота в кухнята. Докато я препрочиташе, все повече се изпълваше с щастие заради приятелката си Сара.