Измама

Търси тайната в дълбините на буйното море, в което живее Сирената.

Нямаше никакъв смисъл също като предупреждението за Пазителя. Но Олимпия беше повече от сигурна, че той също е част от загадката. Не успя да помисли малко повече по въпроса, защото на вратата на кабинета се почука.

— Влез — каза тя разсеяно, защото вниманието й все още беше приковано от дневника.

Вратата се отвори. Мисис Бърд, Робърт, Итън и Хю влязоха в кабинета и се наредиха пред бюрото й. Минотавър се вмъкна последен и застана в края. Олимпия неохотно вдигна поглед от дневника и се взря в познатите лица, изразяващи сега непоколебима решителност. Струваше й се, че нищо не разбира.

— Добър ден — поздрави ги Олимпия. — Имаме ли някакъв проблем?

— Да — каза мисис Бърд. — Наистина имаме проблем.

Робърт, Итън и Хю кимнаха, за да покажат, че са съгласни.

— Тогава може би е по-добре да се обърнете към мистър Чилхърст — каза Олимпия. Вниманието й все още беше съсредоточено върху недовършената фраза. — Той винаги успява да разреши проблемите.

— Вие май сте забравили, че той е виконт Чилхърст — каза мисис Бърд.

— Да, лельо Олимпия — каза Итън, изпълнен с надежда, — сега трябва да се обръщаш към него с ваше благородие.

— О, да. Вие сте прави. Изплъзна ми се от ума. Много добре, отнесете проблема до негово благородие. — Олимпия се усмихна разсеяно. — Сигурна съм, че ще се справи. Той винаги се справя.

Робърт застина на място.

— Извинявай, лельо Олимпия, но ти си проблемът.

— Аз ли? — Олимпия погледна мисис Бърд за обяснение. — За какво става въпрос?

Мисис Бърд сви дланите си в юмруци и ги отпусна до широките си бедра. Устните й се разтеглиха в неуверена усмивка.

— Онзи кръвожаден пират казва, че ви е помолил да се ожените за него.

Олимпия се разтревожи.

— И какво?

— Той също така казва, че вие все още не сте приели предложението му — продължи мисис Бърд.

Олимпия им се усмихна. Очевидно беше, че умът й си е на мястото.

— Едва ли бих могла да се омъжа за виконт, нали?

— И защо не? — попита Робърт.