Францисканският заговор

Щом наближи празникът на Възхваляването на Светото разпятие, дорде се молеше в планината, Франциск видя серафим с шест огнени и блестящи крила да слиза от небесата. Образът се спусна бързо и затрептя във въздуха край него. И тогава той видя между крилата му разпнатия човек с приковани към кръста ръце и крака… Франциск загуби ума и дума… преизпълнен с радост за това, че Христос е тъй милостив към него, че да му се яви като серафим, ала това, че Го видя прикован към кръста, прониза душата му с меча на състраданието и скръбта.

Щом видението се разсея, в сърцето му остана невероятният плам, а върху тялото му бяха отпечатани чудодейни белези… Дланите и стъпалата му сякаш бяха пронизани с гвоздеи, чиито глави стърчаха от средата на дланите и от вътрешната страна на всяко стъпало, а остриетата стърчаха от другата страна… Дясната половина на тялото му сякаш бе пронизана от копие, виждаше се червена рана, която често кървеше и цапаше туниката и бельото му.

Когато Христовият слуга осъзна, че няма начин да скрие стигмата, отпечатана на тялото му толкова явно, го загризаха ужасни съмнения… Повика неколцина от братята си и ги попита какво да стори. Един от тях на име Илуминато бе озарен от Божията благодат и разбра, че се е случило чудо, понеже светецът още беше като замаян. И му рече:

«Брате, не забравяй, че когато Бог ти разкрива божествените си тайни, те не са само за теб, а са предназначени и за други.» Светецът обичаше да казва: Secretum meum mihi, моята тайна си е за мен, ала щом чу словата на Илуминато, описа с най-големи подробности видението, като добави, че онзи, който му се явил, му разкрил множество тайни, които той няма да разкрие, дорде е жив.“