![Титан [Titan - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Титан [Titan - bg]
- Автор: Варли Джон Герберт
- Серия: Гея #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Титан [Titan - bg]». Краткое содержание книги:
— Те са ангели — повтори той.
— Може би искате да живеете в техните земи или те във вашите?
— Не, ангелите няма да могат да кърмят своите малки от гърдите на Гея ако напуснат гигантските кули. Ние пък не можем да живеем прилепнали по стените.
— Значи не спорите за земи или за храна. Може би причината е религиозна? Те обожават друго Божество?
— Друго Божество? — изсмя се той. — Песента ти звучи странно. Има само една Богиня, дори и за ангелите. Гея е една и всички раси вътре в нея го знаят.
— Тогава просто не разбирам. Можеш ли да отвориш очите ми? Защо се биете?
Трубадурът-воин се замисли отново. Мисли дълго и когато запя, песента му прозвуча в мрачна, минорна тоналност.
— От всички неща в този живот, единственият въпрос, който искам да задам на Гея е точно този. Това, че трябва да умираме и да се превръщаме обратно в кал — не възразявам и не ми е мъчно. Това, че светът е колело и че ветровете духат, когато Гея диша — разбирам и считам за нормално. Това, че от време на време настава глад, могъщият Офион пресъхва и коритото му се покрива с прах или това, че понякога от студения източен вятър някои от нас се превръщат в лед — тези неща приемам, тъй като се съмнявам, че климата може да се управлява по-добре. Гея се грижи за много земи и понякога се случва да се разсее и да изпусне от погледа си някоя от тях…
Когато огромните колони завързани за небето падат и разтърсват цялата земя така, че всички се страхуваме светът да не се разпадне на парчета, аз не се оплаквам…
Но по времето, когато Гея издишва въздуха си и омразата ме връхлети, аз вече не разсъждавам. Просто повеждам моя народ в битка. Не ме интересува това, че собствената ми задна дъщеря пада покосена край мен. Аз даже не я познавам. А не я познах, защото небето бе пълно с ангели и беше време за бой. Едва по-късно, когато яростта падне от нас, се сещаме за загубите и започваме да броим мъртвите. Едва тогава майката забелязва, детето си заклано в полето. Едва тогава и аз забелязах дъщеря си, плът от моята плът, да лежи на земята, ранена от ангелите, но стъпкана от краката на собствения си народ…
Случи се преди пет издишвания. В сърцето ми се настани болката и се страхувам, че никога няма да се излекувам.
Не посмя да наруши тишината, когато Трубадурът завърши и се извърна встрани. Постоя още малко така, после стана, отиде до вратата и застана с лице към тъмнината. Чироко притихна, загледана в трепкащия пламък на светилника. Чуха се необичайно тъжни звуци и въпреки че не приличаха на човешките, разбра, че Трубадурът плаче. След малко той се върна и седна до нея. Изглеждаше много уморен.
— Когато яростта ни обхване, започваме да се бием. Бием се и спираме да се бием едва тогава, когато убием всички ангели или те се завърнат в земите си, когато Гея си поеме дъх.
— Говориш за въздишката на Гея. Не се сещам точно какво имаш предвид.
— Чувала си го. Това е стонът, който причинява яростни ветрове откъм небесните кули — студени от запад и горещи от изток.
— Опитвали ли сте някога да говорите с ангелите? Те няма ли да поискат да чуят вашата песен?
— Коя е тази Титанида, която ще пее на ангел? — сви рамене той. — И кой е този ангел, който ще слуша песните на една Титанида?
— Все още ме безпокои това, че никой не се е опитал… да преговаря с тях. — Думата се оказа трудна. Тя дълго търси нещо подходящо, докато се спря на една, която значеше „отстъпвам“ или буквално „да подвия опашка“. — Ако можехте да седнете и спокойно да слушате песните си, може би ще постигнете мир.
— Как може да има хармонични-чувства-между-две-същества, когато едното е ангел? — думата, която употреби Трубадура беше същата, която Чироко избра измежду многото еднакво неподходящи понятия. „Мир“, според разбиранията на Титанидите представляваше универсален закон, валиден за целия свят. Понятието за мир между Титанидите и ангелите обаче беше концепция, която не съществуваше в езика им.
— Народите от моята раса нямат за врагове други разумни раси, но се бият помежду си — каза Чироко. — Имаме разработени начини за разрешаването на подобни конфликти.
— Моята раса няма такъв проблем. Справяме се успешно с редките прояви на враждебност между племената.
— Може би ще научите и нас на това. Но сега бих искала да ти покажа един от начините, които сме научили. Понякога две страни са твърде враждебно настроени една срещу друга, за да седнат и да разговарят. В такъв случай използваме трета страна, която сяда между враговете.
Трубадурът повдигна едната си вежда, после подозрително сведе и двете надолу.
— Ако това върши работа, защо имате нужда от толкова много оръжия?