Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
— Просто не мога да го осъзная. Имам кошмари и се събуждам с надеждата това да е просто сън, но не е — каза тя на Лий.
Сибил Хейуд, която услужливо се бе оправила с Майкъл Валенте на рождения ден на Лий, се бе поболяла от мъка и угризения.
— Само аз съм виновна — сломено рече тя.
— Сибил, това е глупаво…
— Не! Ако бях добра приятелка, щях да завърша хороскопа ти още преди рождения ти ден. Нямаше да позволя на бизнеса да попречи на приятелството ни. Е, сега видях всичко — трагедия и насилие. Можех да те предупредя…
Астроложката бе толкова измъчена от угризенията, че единственото, което Лий се сети да й каже, бе:
— Нека ти разкрия една тайна. — Тя прегърна през талията приятелката си. — Нямаше да помогне, дори и да бе завършила хороскопа.
— Защо?
— Логан не вземаше насериозно астрологията. Аз ти вярвам, но… — Лий млъкна и внимателно подбра думите си: — А не се доверявам напълно на хороскопите.
Вместо да се успокои, Сибил остана наранена и обидена.
Само Шийла бе винаги до Лий в този тъжен ден. Тя като че ли усещаше кога е нужна и винаги заставаше до нея, когато ти се натъжаваше прекомерно. Когато Лий приключи разговора си с Джейн, психоложката отново се появи и стоически издържа приказките на Сибил.
— Сега имаш нужда да поостанеш сама — каза на приятелката си. — Успокояваш всички, а теб те натоварват допълнително.
— По-късно ще си почина — отвърна Лий. Беше вцепенена от изтощение, но не желаеше да напусне гостите си дори за миг: Всички бяха дошли, защото обичаха и уважаваха Логан, и тя им бе благодарна за това.
Равнодушни към мъката на вдовицата бяха дузината скромно облечени детективи, сред които бяха Литълтън, Маккорд и Шрадер. Те присъстваха на погребението, а сега бяха и тук в апартамента. Литълтън и Шрадер бяха убедили актрисата, че убиецът на Логан може да е някой от присъстващите. Без да го казват направо, те й бяха намекнали, че нейният живот също може да е в опасност. Въпреки че това й се бе сторило абсурдно, тя не се бе възпротивила, нямаше сила да спори с никого и за нищо. До вчера беше убедена, че убийството на съпруга й е грешка или е дело на неизвестен маниак, който е мислел планинската хижа за своя.
Когато се разминаваше с някого от полицаите, тя учтиво кимваше, но не се спираше. Никой не подозираше за присъствието им и никой не ги забеляза, с изключение на Къртни Мейтланд. За най-голямо удивление на Лий момичето бе забелязало всички полицаи, включително Сам Литълтън. Къртни се появи изневиделица до актрисата, подаде й чиния с храна и й съобщи за наблюденията си:
— Преброих шест ченгета — прошепна. — Толкова ли са, да не съм пропуснала някой?
Къртни бе виждала Логан само веднъж, и то за няколко минути. Тя не бе потресена от мъка и бе прекалено искрена, за да се преструва на опечалена. Лий силно я прегърна и каза:
— Позна. Как се сети?
— Ама ти шегуваш ли се? — ухили се момичето.
— Не напълно сериозна съм.
— Че кой друг, ако не ченге, ще дойде на такова събиране и няма да се спре да поговори с някого или да потърси някого, с когото да поговори. Те не ядат, не са тъжни и… — Къртни изведнъж млъкна.
— Какво?
— Ами да кажем, че са малко демоде. Онзи високият с проверената коса е интересен — заяви и кимна към Маккорд. Лий проследи погледа й, защото й бе приятно да води непринуден разговор с някого. — Интересен е, защото има страхотни белези и понеже лицето му е фино, но излъчва сила и воля. Брюнетката я разпознах най-трудно.
— Защото е жена ли?
— Не, защото носи ботуши за седемстотин долара на „Ботега Венета“.
Трийсет и четвърта глава
След като всички си отидоха, Шийла остана да прави компания на Лий, докато Хилда и персоналът от кетъринговата фирма почистваха. Двете жени отидоха в спалнята и се свиха в креслата край прозореца. Лий уморено отпусна глава на облегалката.
— Джейн Сербинг наистина бе много разстроена — каза след малко.
— Не съм изненадана, сигурно си мисли, че тя е вдовицата. Лий възмутено изгледа приятелката си. Въпреки че по вълнения й костюм с шоколадов цвят нямаше нито една гънчица и кокът й бе безупречен, психоложката изглеждаше уморена и раздразнена, а под очите й имаше тъмни кръгове.
— Защо говориш така?
— Защото е очевидно, че Джейн Сербинг копнее да е на твое място. Тя не понася да бъде втора във всяко едно отношение. Когато не успя да пробие на Бродуей, замина за Холивуд, съблече се пред камерата и спечели „Оскар“. Но това не й бе достатъчно. Върна се тук, за да си изиска онова, което смята за свое право по рождение, а ти й пречиш. Според нея ти си „откраднала“ онова, което й се полага. Смята, че твоят успех в театъра и че всичко, което ти принадлежи, всъщност трябва да бъде нейно.