Пет седмици в балон
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пет седмици в балон». Краткое содержание книги:
Докато трая разказът на Джо, балонът бързо премина голямо разстояние. Кенеди скоро съгледа на хоризонта купчина колиби, които приличаха на град. Докторът погледна картата си и видя, че това е селището Тажелел в Дамергху.
— Пак излизаме на пътя на Барт — каза той. — Тук той се е разделил с двамата си спътници, Ричардсон и Овервег. Първият тръгнал за Зиндер, а вторият — за Маради и навярно си спомняте, че от тия трима пътешественици само Барт се е върнал в Европа.
— И така — каза ловецът, като проследи по картата посоката на „Виктория“, — ние летим право на север?
— Право на север, драги ми Дик.
— И това никак ли не те тревожи?
— Защо?
— Нали този път ни води към Триполи и минава над голямата пустиня.
— О, няма да стигнем толкова далеч, приятелю! Поне така се надявам.
— Но къде мислиш да спреш?
— Слушай, Дик, не си ли любопитен да посетиш Тимбукту?
— Тимбукту ли?
— Разбира се — намеси се Джо. — Да може да дойдеш в Африка и да не видиш Тимбукту!
— Ти ще бъдеш петият или шестият европеец, който е видял тоя тайнствен град!
— Добре, да отидем в Тимбукту!
— Тогава почакай да стигнем между седемнадесетия и осемнадесетия градус ширина — там ще потърсим благоприятен вятър, който да ни отнесе на запад.
— Добре — отвърна ловецът. — Но имаме ли да летим още дълго на север?
— Най-малко още сто и петдесет мили.
— Поспете, господине — обади се Джо. — И вие, господарю, последвайте примера на господин Кенеди. Вие навярно имате нужда от почивка, тъй като ви накарах да дежурите доста дълго?
Ловецът се излегна под палатката, но Фергюсън, който не се уморяваше лесно, остана на наблюдателния си пост.
След три часа „Виктория“ прелетя с шеметна бързина над камениста местност с вериги високи, голи планини с гранитна основа. Някои самотни върхове се издигаха до четири хиляди стъпки. Жирафи, антилопи, камилски птици скачаха с необикновена лекота сред гори от акации, мимоза, суа и финикови палми. След безплодната пустиня пак настъпваше буйна растителност. Това беше страната на племето кайлуа, което си забулва лицето с памучна превръзка като опасните си съседи туарегите.
Към десет часа вечерта след внушителен полет от двеста и петдесет мили „Виктория“ увисна над голям град. Луната осветяваше полуразрушена част от него. Тук-таме се издигаха минарета, окъпани в бяла светлина. Докторът определи по звездите, че се намира над Агхадее.
„Виктория“ не бе забелязана в мрака и слезе на две мили над Агхадее в широка нива, засята с просо. Нощта бе много спокойна, съмна към пет часа и лек ветрец подканваше балона да литне на запад и дори малко на югозапад.
Фергюсън побърза да използува благоприятния случай. Балонът бързо се издигна и полетя, облян в слънчеви лъчи.
Тридесет и осма глава
Денят на 17 май мина спокойно и без никакви произшествия. Пак започваше пустинята. Умерен вятър носеше „Виктория“ на югозапад. Тя не се отклоняваше ни наляво, ни надясно. Сянката й чертаеше на пясъка съвършено права линия.
Преди да тръгнат, докторът благоразумно възстанови запаса вода. Боеше се, че не ще може да кацне в тия области, населени с туареги ауелимидийди56. Възвишението на хиляда и осемстотин стъпки надморското равнище постепенно се снишаваше на юг. Пътешествениците пресякоха пътя от Агхадее за Мурзук, по който често пътуват камили, и вечерта стигнаха на 16° ширина и 4°55’ дължина, след като бяха изминали сто и осемдесет мили еднообразно пространство.
Тоя ден Джо приготви останалия дивеч, който бе опушен набързо. За вечеря той поднесе много вкусни бекасини на шиш. Вятърът беше благоприятен и докторът реши да продължи пътя си през нощта, ярко осветена от почти пълната още луна. „Виктория“ се издигна на петстотин стъпки височина и през нощния полет от около шестдесет мили беше така тихо, че дори лекият сън на дете нямаше да бъде смутен.
В неделя сутринта вятърът пак промени посоката си. Стана северозападен. Няколко гарвани летяха във въздуха, а на хоризонта се виеха ястреби, които за щастие бяха много далеч.
Тия птици накараха Джо да поздрави господаря си за хрумването да направи два балона.
— Какво щеше да стане с нас — каза той, — ако имахме само една риза? Вторият балон е като спасителна лодка на кораб. В случай на корабокрушение винаги можеш да се спасиш с нея.
— Имаш право, приятелю. Само че моята лодка ме плаши малко. Тя не е като кораба.
56
Ауелимидийци — един от племенните съюзи на туарегите.