Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Интересно. Дейвлин явно беше полагал успешни усилия да не покаже колко много му харесва на Крена и каква сърдечна топлота изпитва към колонистите там. Председателят си помисли, че подобна слабост е твърде необичайна за човек като него.
— Искате… да се оттеглите?
Базил не можеше да схване съвсем ясно намеренията му. Смяташе, че двамата твърде много си приличат в увлечението си по работата и че не изпитват никакъв интерес към странични занимания. „Почивка“ за тях беше непонятен израз.
— Наречете го кратък отдих, ако предпочитате. Не е нужно да е за постоянно.
Базил не можеше да възрази на подобна молба. Лотце със сигурност си беше заслужил почивката, но го обезпокои самият факт, че я иска.
— Седем от зелените жреци се оттеглиха, скитниците прекратиха доставките на екти без никакво обяснение, а сега и вие искате да си ходите. Това ми напомня за побягнали от потъващ кораб плъхове.
Лотце запази хладнокръвно мълчание. Беше изложил искането си и чакаше председателят да се съгласи. Базил отлично си даваше сметка, че е в деликатно положение: ако Ханзата се надяваше отново да се възползва от услугите на агента по културни въпроси, не би могъл да си позволи да му откаже. Дейвлин просто можеше да изчезне. Завинаги.
Без да се съобразява, че има посетител, Базил започна да се съблича, за да си легне.
— Тъй като нямам неотложни поръчки за вас, господин Лотце, предполагам, че Крена е точно толкова подходяща, колкото всяко друго местенце. Ако отседнете там, поне ще знам къде да ви намеря.
Лотце се усмихна загадъчно.
— Така ли?
Базил се навъси.
— Вървете си, преди да съм променил решението си. Предпочитате ли да си тръгнете по същия мистериозен начин, както се появихте, или ще изберете централния изход?
Лотце тръгна към вратата.
— Излишно е да се безпокоите за мен, господин председателю.
— Безпокоя се за всичко… но много по-малко за вас, отколкото за други неща.
Лотце постави ръка върху таблото за активиране на вратата.
— Приемам това като комплимент, господин председателю.
— Приемете го като сбогуване. Засега.
На следващия ден в главната квартира на Ханзата бе пристигнала необикновена пратка, адресирана лично до председателя и изпратена от говорителката на скитническите кланове.
— Най-после нарушиха мълчанието си. Да разберем за какво става дума.
Базил тръгна към най-близкия изход и пратеническото компи изприпка, за да го последва. Председателят беше дал разпореждане за разгръщането на следващите три кликиски факела и може би неволно беше избрал газов гигант, където скитниците все още имат секретни небесни мини. Това щеше да е неприятна изненада за тях.
В един вътрешен двор близо до източния вход на държавната сграда на Ханзата техници обикаляха наоколо със сканираща апаратура. Чакаха го Елдер Каин и Сарейн, видимо заинтригувани, а така също и Франц Пелидор, русолявият му личен сътрудник.
Пелидор обиколи сандъка и го огледа за възможни клопки.
— Сканирахме го подробно, господин председателю. Не откриваме никакви експлозиви, никакви сигнали за оръжие, никакви биологични или органични материали, освен няколко естествени следи. Изглежда, е някакво устройство.
— Може да е подарък — обади се Сарейн. — Какво биха ни изпратили скитниците? Предложение за мир?
— Малко вероятно — отвърна Каин.
— Искам да разбера игричката, която играят. Това вероятно е само претекст за увеличаване на цените на ектито — отново. — Базил махна на Пелидор. — Отвори го.
Русолявият сътрудник се наведе да отвори сандъка. Базил си спомни пратеника на хидрогите, който бе взривил капсулата си в Двореца на шепота, и потрепна. Но не беше в стила на скитниците да предприемат подобни агресивни действия.
Страничните стени на сандъка се отвориха и се показа старинно устройство.
— Древен холографен проектор — съобщи Пелидор.
Машината заблещука и забуботи, докато загряваше. Базил изпита съжаление, че не е отпратил излишните зяпачи, но вече беше прекалено късно. Сарейн пристъпи съвсем близо до него и се разбъбри какво ли биха могли да искат скитниците, но Базил я прекъсна, съсредоточен върху случващото се.
— Тихо. Искам да чуя какво ще каже.
Във въздуха изникна изображението на Ческа Перони, не по-голямо от кукла. Лицето й беше извърнато така, че насочваше думите си в пространството между Пелидор и техниците. Базил се премести, за да я гледа право в очите и да следи изражението й отблизо.
— „Председателю Венцеслас, говоря от името на всички скитнически кланове. Събрахме се и взехме единодушно решение да предприемем ответни действия в отговор на пиратските акции на ЗВС. Вие и Теранският ханзейски съюз няма да получавате повече доставки от търговци на скитниците. Никакво екти. Никакво продоволствие от какъвто и да било вид“.