Гадателката
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Серия: oracle #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Нотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гадателката». Краткое содержание книги:
Но най-опасно и издирвано от цели империи е едно изплашено момиченце, надарено със свръхестествена сила да предвижда, владее и унищожава. Името й е Пенелопа Бейли. От нейната воля зависи бъдещето на Вселената…
Мишката беше сигурна, че някой от хората на Янки ще ги види, но Пенелопа не показваше никакъв признак на страх или притеснение. Малко след това напуснаха Калиопа и се отправиха към центъра на Вътрешната граница.
— Скоро ще трябва да кацнем на човешка колония — съобщи Лъжекостенурката, след като напуснаха звездната система на Калиопа. Тримата седяха в пилотската кабина, която не бе пригодена за хора. Таванът бе прекалено нисък, а столовете бяха направени за същества с гърбицата на Лъжекостенурката. Цветовете, дори на контролните табла и компютърните клавиши, бяха толкова избелели, че Мишката реши — расата, създала кораба, вижда цветовете много по-различно от човешката.
— Нямам храна, подходяща за хора — продължи извънземният.
— Значи не си ни очаквал? — попита Мишката.
— Не.
— Тогава защо ни помогна?
— Тя е Гадателката.
Мишката се намръщи.
— Какво общо има това? Да не би твоята религия да предсказва появата на гадателка?
— Моята религия е личен въпрос — отвърна спокойно извънземният, но тонът му подсказа, че темата е изчерпана.
— Тогава трябва да повторя въпроса си — Мишката се опитваше да се настани удобно на извънземния стол. — Защо ни помогна?
Лъжекостенурката се обърна към малкото момиче.
— Ти си Пенелопа Бейли, нали?
— Да — Пенелопа облегна Мариан на широкия стол.
— Затова ви помогнах.
— Звучиш точно като някой ловец на глави. А не си. Първо, защото не знаеше, че ще се появим на Калиопа, и второ, Пенелопа ти вярва.
— Това е вярно — съгласи се невъзмутимо съществото. — Не очаквах да пристигнете на Калиопа и на мен може да се вярва.
— Тогава може би ще ми кажеш защо се интересуваш от нас?
— Не се интересувам от вас.
— Ти си от хората, с които се говори много трудно — заяви объркано Мишката.
— Въобще не съм човек. Аз съм… — Извънземният произнесе дума, която Мишката никога не бе чувала, а и не можеше да повтори. — Но можете да ме наричате Лъжекостенурка.
— Добре, Лъжекостенурко, нека опитаме още веднъж: защо се интересуваш от Пенелопа?
— Тя е Гадателката.
— Само това повтаряш! — озъби се жената.
— Това е истината.
Пенелопа изхихика, докато Мишката се опитваше да се успокои.
— Защо е важно за тебе дали тя е Гадателката или не? — продължи опитите си Мишката.
— Защото ако не е, съм убил един човек без причина — отговори извънземният.
— А ти защо уби този човек? И не ми казвай: защото тя е Гадателката.
Извънземният не продума.
— Е? — настоя Мишката.
— Ти ми каза да не ти отговарям — обясни търпеливо Лъжекостенурката.
— Ще ме подлудиш! — Мишката затропа с крак, но спря веднага, когато разбра, че така губи равновесие и се плъзга в кухината на стола, в която трябва да почива черупката на извънземния. — Не можеш ли да ми обясниш любезно и простичко защо сметна за свой дълг да я спасиш?
— Разбира се. Досега не си ме питала за това.
Мишката потисна желанието си да спори и зачака извънземният да продължи.
— Моят свят не е член на Демокрацията, нито пък на Конфедерацията. Независими сме от много векове, преди дори да има Конфедерация и доста преди Демокрацията да замести Републиката.
— Какво общо има това с Пенелопа?
— Ти ми зададе въпрос — поясни Лъжекостенурката без никаква следа от раздразнение, — позволи ми да ти отговоря.
— Извинявай… Моля те, продължи.
— Единственото, което иска моят свят, е да остане неутрален. Не желаем нито търговски, нито договорни отношения с нито един свят или раса — извънземният замълча за миг, като че ли превеждаше мислите си на земен език. — Ще се противопоставим на всеки опит да ни асимилирате… Хората винаги се стремят да превземат нови светове. Не е далеч времето, когато ще се устремят и към моя. Досега успяхме да запазим неутралитета си, като отбягвахме съюз с всяка една сила… Но ако хората, които управляват Демокрацията, се възползват от услугите на Гадателката, ще унищожат Конфедерацията и ще дойде ден, когато няма просто да ни помолят да се присъединим към тях, а ще ни го наложат.
— Тя е едно дете! — възрази Мишката. — Едва успява да избяга от преследвачите си. Как можете да допуснете, че ще е в състояние да промени резултата от битката между галактическите сили?
— Децата порастват.
Мишката се взря внимателно в Лъжекостенурката и напразно се опита да разгадае изражението на лицето му.
— Думите ти ми навяват мисълта, че не мислиш да й дадеш шанс да порасне — каза бавно тя. — Единственият начин тя никога да не попадне в ръцете на враговете ви е да я убиеш.