Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Nha Thuong — hopital? Момчето поклати енергично глава.
— Beaucoup виетконгци в Нха Тхуонг. Погледът на Тайсън срещна очите на Кели и Кели каза:
— Трябва да се махаме оттук. Тайсън му отговори:
— Целта, Кели. Целта на пехотата е да…
— Намери врага и го унищожи. Майната им, лейтенанте. — Кели кимна леко към двамата стрелци в подножието на могилата и каза тихичко: — Никой не иска и да чува за шибаните beaucoup виетконгци. Никой не дава пет пари за тях.
Тайсън отново заговори към момчето:
— Виетконгците в Нха Тхуонг ли са? Момчето кимна.
— Francais. Francais. Catholique. Catholique. Тайсън отново погледна Кели. Изражението на Кели подсказваше, че не го е еня, дори и ако самият Папа се намираше в болницата. Неочаквано той се обърна и коленичи до един от мъртъвците. През белия чаршаф бе избила кръв и Кели се загледа в червеното, прогизнало от дъжда петно.
— Вони. — Той хвана трупа за рамото и го разклати. — Скапан труп.
Кели измъкна своя военен нож и разцепи белия чаршаф от челото до гърдите. Виетнамците започнаха да реват. Кели разряза двойното покривало и отвътре се показа посинялото тяло на млад мъж. Нокът на Кели бе нарязал безкръвното му лице. Кели разцепи чаршафите още по-надолу и се показа зелената куртка на северновиетнамски войник.
Ревът на виетнамците секна и над могилата настъпи тягостна тишина. Кели бавно се изправи и погледна свирепо селяните, после се обърна към Тайсън:
— Тия копелета погребват убити войници. Тайсън си помисли, че изобщо не го е грижа.
— Забрави.
— Бога ми! — Кели вдигна карабината си и виетнамците веднага се събраха накуп и се притиснаха един в друг. Кели изкрещя: — Всички сте мъртви!
Една от младите жени падна на колене и започна да крещи:
— Не! Не ме убивайте!
— Кели, остави! — извика Тайсън. Кели свали пушката си.
— Мръсни жълти отрепки!
Тайсън се обърна и кимна на Фарли и Симкокс. Двамата се покачиха при тях на могилата. Тайсън им каза:
— Разрежете тия чаршафи.
Момчетата се колебаеха, после извадиха ножовете си. Кели се бе вторачил в двете лопати.
— Погледни! — обърна се той към Тайсън. — Американска армейска лопата. — Той вдигна едната от тях и я метна към момчето, което се приведе, и изкрещя: — Откъде взехте това, гадове? О dau?
Момчето трепереше, но като повечето оцелели навсякъде, помисли си Тайсън, то не само можеше да говори матерния език на окупационната армия и да се измъква бързо, когато се наложи, но вероятно си имаше и готов отговор на въпросите, заплашващи го със смърт.
— Купили го от ваши войници! На черно. Купили.
Дали осемстотин пиастра.
— Ти си гадняр! — каза Кели. Симкокс се провикна:
— Още двама северновиетнамци.
— Изхвърлете ги във водата. — Тайсън погледна виетнамците. — Няма да ги погребват. — Направи знак с ръката, сякаш прерязва гърлото си. — Ясно?
Bue biet?
Всички до един кимнаха едновременно, преструвайки се на разкайващи се.
— Biet! Biet!
Тайсън чу плясък във водата и се обърна. Първият вражески войник пльосна в гьола с лицето надолу. След него Фарли и Симкокс метнаха и другите двама. Потокът отнесе труповете на изток, надолу към крайбрежните равнини, към Уей, откъдето бяха започнали своето погребално шествие. Докато гледаше нататък, отдясно на единия труп се появи някаква диря и Тайсън видя един воден плъх да се качва върху тялото. Плъхът затегли чаршафите с дългата си сива муцуна. Тайсън извърна глава. Фарли измърмори:
— Дано тия трима скапаняци са били при Пху Лай.
Симкокс кимна в знак на съгласие, погледна замислено селяните и подхвърли безизразно:
— Да ги унищожим.
— По-спокойно, Симкокс. — Тайсън се почувства нищожен. Дори и ако са били при Пху Лай, тримата бяха войници и заслужаваха достойно погребение. Но на бойното поле, където липсваше действаща правова система, Тайсън се чувстваше задължен да раздава справедливо правосъдие на живите и мъртвите. Той се чудеше какво да прави с тия виетнамци, когато Кели извика:
— Трябва да ги претърсим.
— Да, трябва — съгласи се Тайсън.
Кели изкрещя някаква заповед на виетнамски и селяните започнаха да се събличат. Отначало нерешително, после, когато Кели насочи своя М — 16 към тях, по-бързо.
Стояха пред тях, голи под студения дъжд — петимата мъже, момчето, двете по-възрастни жени и двете млади жени — захвърлили дрехите и конусовидните си шапки в калта до краката си. Кели, Фарли и Симкокс се доближиха до тях, подритвайки дрехите им в тинята, тъпчейки сламените им шапки, изработени с толкова труд.
Тайсън се обърна с гръб и запали цигара. Радиостанцията изпука и гласът на Лари Кейн прозвуча в слушалката: