Железният карнавал
- Автор: Брюссоло Серж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Железният карнавал». Краткое содержание книги:
Капитанът не проявяваше толкова предпазливост, тъпчеше с крак утайките и сипеше тлъсти псувни, надигайки високо фенера, за да може да определи границите на бедствието.
Точно в този момент Давид забеляза странна бяла пяна, която покриваше пълните чували, подобна на изкуствен снежец, с какъвто хората обичат да поръсват коледните си елхи. Уловил погледа му, Орноз избълва нов поток ругатни.
— Фунгицид! — благоволи най-накрая да обясни. — Някой си е направил майтапа, като е напръскал торбите с препарат, унищожаващ паразитните гъбички! И е стерилизирал запасите ни! Разбирате ли? Занапред този прахоляк ще е полезен на джуджетата колкото цигарена пепел!
Невярващ, Давид ококори очи.
— Всичките ми плесени са отишли на кино! — не преставаше Орноз. — Мамка му стара! Кой ли кретен го е сторил? Вече няма с какво да храним гномовете, това е направо катастрофа!
— Но са били необходими тонове вещество…
— Не, господине — прекъсна го някакъв моряк, — просто концентриран разтвор, и толкоз. Ето, погледнете…
Той посочи на пода една метална опаковка с големината на консервена кутия, снабдена с халка като граната…
— На саботьора му е било достатъчно само да отвори вратата — обясни Орноз, — да разпори чувалите, за да подсигури разпространението на фунгицида, и да захвърли своята бомба. Такъв препарат се използва на кораба за почистване на някои по-стари конструкции в трюмовете. Човек може да си го купи от всяка дрогерия срещу няколко десетака. Ужасно ефикасен химикал…
Изведнъж млъкна и прехапа устни. Нервността бе предизвикала свиване на зениците му — болест, от която понякога страдаше. Сега клепачите му се гърчеха в засилващ се ритъм.
— Може би торбите отдолу са все още годни за употреба — предположи морякът, — но докато ги отделим, препаратът ще ги на трови…
— Трябва да опитаме — отсечено изрече капитан Орноз. — Най-напред изчистете трюма, изметете ми всичката тая пяна и ми направете опис на годните запаси. В помещението на вълнолома трябва да има известно количество торби, пребройте ги и поставете край тях въоръжена охрана!
Прахолякът, носещ се на валма из въздуха, го задави в кашлица. Той се изплю ядно, после пое към горните палуби.
— Какво смятате да правите? — запита Давид, облягайки се на една медна ръчка в коридора.
— Икономии! — изръмжа капитанът. — Ще се наложи да храним тия скапани джуджета с капкомер, а това няма да е лесно. Нашите резерви са прекалено недостатъчни, за да ни позволят да стигнем до сушата. Без ответ пигмеите ще откажат да сътрудничат, ще ни въртят в кръг или просто ще ни оставят да заседнем в някой пясъчен нанос, вече са се случвали такива неща! Ако загрея корпуса, бих могъл да спечеля няколко дни, но само толкова — въглищата не са неизчерпаеми. Този, който ни погоди номера, сигурно е фанатик! Обричайки ни, той е обрекъл и себе си. Калпава история!
И като заряза своя събеседник насред коридора, Орноз се втурна да търси стълба, изчезна в светлеещия отвор на един люк. Младият човек за миг се спря нерешителен, после отиде да почука на вратата на Сирс. Тя му отвори, събудила се веднага.
— Чух викове, какво става? Матросите вече роптаят, мирише ми на бунт, като гледам физиономиите им…
Той й разказа.
— Сигурна бях, че е така! — възкликна Сирс. Лицето й се стегна. — Това е дело на Пазителите на Словото. Някой от техните хора ни е проследил. С този саботаж те се домогват до нас. Опитват се да ни попречат да стигнем докрай!
— Но кой би могъл да го направи?
— Циганката, инженерът, гувернантката, обикновен моряк! Всеки! Те са навсякъде! Врачката ми изглежда най-подозрителна: тази идиотска работа, на която се е отдала, може да се окаже само прикритие…
— Клитония?! А защо не Жорж-Юбер, мъжът уравнение?
Тя повдигна рамене.
— Има ли значение? Отсега нататък трябва да бъдем нащрек и повече да не се разделяме!
— Толкова ли е напечено положението?
Младата дама се намръщи.
— Какво, подиграваш ли се? Без „гориво“ нито един кораб не е успял да довърши пътуването си! Джуджетата ще ни пуснат да заседнем, след което ще скръстят ръце и ще ни оставят да умрем от глад. Когато провизиите ни приключат, ще бъдат изядени сирачетата, а после…
Те мълчаливо се наблюдаваха. От най-горните палуби се разнасяше тропот.