Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Ето тук — глухо каза Декстър. — Има подводна шамандура, закотвена за дъното. Намери я и дръпни въжето. Биологичното оръжие е в два оранжеви водоустойчиви контейнера, прикрепени към въжето.
Фанън кимна на двамата членове на Християнския хор и те съблякоха ризите и панталоните си и се гмурнаха в студените води на езерото.
— Господ е убежище и крепост — прошепна Кинкейд.
— Да бъде благословен Исус — измънка Робърт Вейл. Декстър се обърна и видя, че мъжът с татуировки „Шибай се“ и „Яж лайна“ на челото е навел глава и почтително се моли.
„Боже, помогни ми“ — каза си Демил в отчаяна молба към Всевишния.
Единият от гмуркачите подаде глава над водата и извика:
— Намерихме ги!
— Хвала на Господа — едновременно казаха Робърт Вейл и Фанън Кинкейд.
Преподобният погледна стария си часовник „Таймекс“ със скъсана каишка, който държеше в джоба на дрехата си. Беше единайсет и петнайсет. Той знаеше, че макар синовете на Манасия да са изпратили калното привидение в езерото, Господ е използвал демона, за да го предупреди да бърза. След като Декстър му разказа за тайната болест, Кинкейд прочете стиховете в Откровението на Йоана, които предсказваха събитието, и откри няколко поразителни детайла. „А на страхливи и неверни, мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт.“14 „Езерото, което гори с огън и жупел“ — помисли Фанън. По-нататък пишеше: „Тогава дойде при мене един от седемте Ангели, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, та ме отнесе духом на голяма и висока планина, и ми показа големия град, светия Йерусалим, който слизаше от небето — от Бога.“15 Всичко това бе написано по думите на пророците двеста години след Христа, но съвсем не беше случайно, че събитията, така съвършено описани в Откровението на Йоана, се сбъдваха тук, в Тексас, както бе предсказано.
Гмуркачите се появиха над повърхността с два големи оранжеви контейнера и се качиха в лодката. Фанън със страхопочитание погледна контейнерите и рече:
— Господ е съставил графика ни. Той ни даде от небето знак незабавно да се махнем от това място. Влакът по линията „Пасифик Юг“ ще мине през Черните хълмове след двайсет минути. Ако побързаме, ще го хванем.
Робърт Вейл запали мотора и лодката се отправи към източния бряг на Ванишинг Лейк.
Крис се изми от калта, върна се при джипа и извади снайперската пушка.
— Какво стана? Защо си мокър? — попита Бъди.
— Последвайте ме — каза Крис и тръгна към езерото.
Край брега цареше тишина. После изведнъж, на около километър и половина навътре, се чу мотор на лодка. Крис намери подходящо дърво, подпря пушката на един клон и погледна през оптическия мерник. Нагласи фокуса и видя, че лодката се отправя към отсрещната страна на езерото.
— Ще стреляш ли по тях? — изненадано попита Бъди.
— Не. Просто искам да ги видя. Погледни, Стейси. Тя видя в лодката петима мъже. Единият определено беше Фанън Кинкейд. На пейката в средата прегърбен седеше Декстър Демил.
— Те са — каза Стейси и отстъпи място на Бъди да погледне през оптическия мерник. Сърцето й биеше като обезумяло. — Какво правят тук? Защо са се върнали?
— Може би Декстър прави същото като нас — търси доказателства срещу Зол — каза Крис.
— Не — възрази Стейси.
— Какво мислиш? — попита Бъди.
— Има само една причина Декстър Демил, който е издирван от всяка агенция на силите на реда в страната, да се върне във Ванишинг Лейк. Той е скрил тук приона „Бледия кон“.
29. Последният влак
Бяха излезли от магистралата и бързо се движеха по неравния черен път, който им показа Стейси. Така щяха да съкратят няколко километра от разстоянието край езерото.
— Сериозно ли се опитвате да ги хванете? — попита Бъди.
— Сигурно са тръгнали към железопътната линия — рече Стейси.
Крис не каза нищо.
— Хайде да караме по-бавно и да помислим по въпроса — извика Бъди, който седеше на задната седалка. — Провалим ли се сега, няма да стигнем до края.
Нито Крис, нито Стейси отговориха.
— Ние сме само трима, а те са шайка откачени фанатици. Това е безумие! — продължи Бъди. Гласът му стана писклив. — Нали така, Крис?
Крис отново не каза нищо. Той седеше на предната седалка до Стейси и се бе вторачил в пътя. Лицето му беше мрачно.
Фаровете осветяваха пътя и честите и остри завои пред тях. На няколко пъти Стейси трябваше да превключи на двойно предаване, за да изкачи стръмните или песъчливите участъци от пътя.
Изведнъж чуха свирката на товарния влак, минаващ в двайсет и три и петнайсет.
14
Откровението на Йоана 21:8. — Б. пр.
15
Откровението на Йоана 21:9, 21:10. — Б. пр.