Класацията
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Класацията». Краткое содержание книги:
Джак Джърмейн има бурно минало, стоманеносини очи, магнетично излъчване и куп неиздадени ръкописи. И амбицията да стане писател. Представяйки се успешно за автор на книгата, той се превръща в любимец на издателите, медиите и публиката. Но парите и славата вървят ръка за ръка с измамата и престъплението. Неусетно Аби се оказва въвлечена във водовъртеж от насилие и смърт — от Сиатъл до Ню Йорк, от Южна Каролина до екзотичните Карибски острови. Убити са нейни приятели, в опасност е собственият й живот. Някой иска да си присвои авторските права. И милионите долари за тях.
Приликите с музея ставаха още по-очебийни в салона. Кристални чаши и купи бяха наредени в изящен френски шкаф. От пода до тавана имаше лавици с книги, всичките подвързани с кожа. Някои от заглавията бяха със златни букви, все истории на велики битки и размисли на големи умове: Цицерон, „За републиката“, или „Размисли върху Френската революция“ от Едмънд Бърк. Тя взе една книга и я отвори. Беше първо издание. Аби я остави със страхопочитание на мястото й.
На една от стените висяха дипломи и свидетелства в рамки. Имаше някаква награда от Военната академия в Анаполис на Джоузеф Джърмейн. В красив стъклен шкаф бяха подредени купи и трофеи; върху някои от тях се мъдреха бронзови фигурки с извадени пистолети. На три беше гравирано името на Джоузеф Джърмейн. Две други, трийсет години по-нови, носеха името на Джоузеф Джърмейн младши.
Тя се взря замислено в тях, после се приближи към камината, скръстила ръце зад гърба си. Самата камина беше с размерите на малка стая, с две огромни колони с бронзови конски глави отгоре. Ореховата полица над камината беше от едно-единствено парче дърво. Върху нея бе поставена кутия с военни отличия. Аби разпозна едното, „Пурпурно сърце“. Някои имаха надписи на чужди езици, един беше на френски. Имаше и куп бойни лентички с всички цветове на дъгата.
В една кутия, стояща малко настрани, имаше медал на синя лента. Представляваше бронзова петолъчка, обвита с венец и поддържана от котва. Беше почетният медал на Конгреса на САЩ.
Аби взе кутийката и се взря в нея, придържайки дървения капак с пръсти.
— Повечето бяха на баща ми — каза Джак зад нея. Не бе усетила кога е влязъл. Залови я да пипа нещата му.
— Извинявай. — Аби остави кутийката на полицата.
В едната си ръка Джак държеше куп листа, стегнати с ластик. С другата взе кутийката с медала и я прибра в едно от чекмеджетата на шкафа в ъгъла.
— Какво да ти предложа? Гладна ли си? — запита спокойно той.
— Не. Нищо не искам.
— Нещо за пиене?
— Каквото и да е, само да е студено — усмихна се Аби. — Баща ти военен ли е бил?
— Морски пехотинец.
— Кой е Джоузеф младши?
— Признавам си без бой.
— Ти ли?
— Джак ми е прякорът. Джоузеф старши беше баща ми.
— Беше? — въпросително повдигна вежди Аби.
— Почина.
— Съжалявам.
— Недей. Той живя пълноценно. Беше на осемдесет и няколко, когато почина.
— Професионален военен ли беше?
— Може и така да се каже. Някои предпочитат да го въз приемат като професионален гадняр — усмихна се на свой ред Джак.
— В устата ти звучи почти като комплимент — каза Аби.
— По тези места? Естествено, скъпа. Кемп Пери е ето там. — Той посочи небрежно към кухненския прозорец. — Истински ад. Сред офицерите има поверие, че там оцеляват само истинските гадняри. Другите умират или пък се пенсионират рано.
— Освен че е бил голям гадняр, с какво друго се е занимавал?
— О, не беше просто обикновен гадняр. Той беше най-гадният гадняр. Великият гадняр. Комендантът на Пери.
— От думите ти излиза, че е било почти като концентрационен лагер.
— Духът му е там през половината време — заяви Джак. — Другата половина прекарва тук, в къщата.
Тя го погледна изненадано.
— О, да. Духът му обитава този дом. Ако чуеш някои мръсни думички през нощта, да знаеш, че е старият. Ако чуеш някакво пляскане, той просто раздава правосъдие. Наказва с необходимата строгост.
— Чудесен човек, няма що — потвърди Аби.
— Хора, които са го познавали като млад, твърдят, че много си приличаме.
— Значи и ти си професионален гадняр, така ли? — попита тя.
— Кой, аз ли? Не. Аз съм сладур. Просто вейка от дървото. Е, в моя случай може да се каже и цепеница. — Той отвори хладилника. — Я да видим какво студено има за пиене.
Кухнята сякаш бе излязла от армейска база. Мивката беше от неръждаема стомана, както и всички плотове и големият бар в средата. На огромната газова печка можеше да се сготви храна за цял батальон, макар че изглеждаше почти четирийсетгодишна.
— Я да видим. Имам мляко. — Той го помириса и го остави на плота. — Зарежи млякото. Не бих препоръчал и портокаловия сок. Май е попрехвърлил срока на годност. — Когато го изсипа в стъклената кана, сокът беше с кафяв оттенък. Явно беше поне от миналата Коледа. Джак не беше много придирчив относно съдържанието на хладилника си.
— По-добре бира, вино или безалкохолно.