Изповедник

— Имаш предвид новините за Ричард ли? — попита Ан.

— Още нямаме новини за него.

Натан подозрително сви вежди.

— Тогава за какви новини става въпрос?

Ничи си пое дълбоко въздух. Все още й беше странно да диша след времето, прекарано в Плъзгата. Въпреки че и преди бе пътувала в странното създание, тя не вярваше, че някога ще свикне с това дробовете й да се пълнят със сребристата течност.

Докато събираше мислите си, хвърли поглед навън, над ниския парапет на балкона. Частта на коридора, в която се намираха, свързваше комплекса от просторни зали под тях. Над главите им, през отвора с балкона, светлината на късния следобед струеше от високите тавански прозорци. Късият балкон над коридора, който изчезваше в мрака и в двете посоки, беше почти като прозорец, който гледа навън, към Народния дворец. Ничи си помисли, че понеже този отвор е доста малък, най-вероятно предназначението му е да осигури скришно място, от което да могат да бъдат наблюдавани залите долу.

Под тях хората пъплеха из лабиринта от коридори и бързаха във всички посоки. Изглеждаха целеустремени. Пейките покрай стените бяха празни. Ничи не видя хора, които да се разтакават и да си приказват небрежно както едно време. Беше война и Народният дворец беше под обсада. Всички бяха загрижени. Патрулираха стражи и наблюдаваха всичко — всеки човек, всяка сянка.

Докато си мислеше как да обобщи неприятните новини, Ничи прокара пръсти през косата си и я отмахна от лицето.

— Спомняте ли си, че Ричард ни разказваше как заразата, останала в тъканта на магията в света на живите, я кара да угасва?

Ан махна презрително с ръка и изпусна дълга въздишка, очевидно отегчена от припомнянето на тази стара тема.

— Да, но не мисля, че това е най-належащият ни проблем.

— Може и да не е — каза Ничи, — но вече започна да причинява сериозни неприятности.

Натан вдигна ръка и докосна Ан по рамото, един вид да остави на него да се занимава с тоя въпрос.

— В смисъл?

— Бяхме принудени да изоставим Магьосническата кула. Поне засега.

Натан повдигна вежди. Той наклони глава към нея и част от дългата му бяла коса падна върху широките му рамене.

— Защо? Какво се случи?

Ничи приглади черната рокля около бедрата си.

— Магията на Кулата отслабва.

— Как го разбрахте? — попита Ан.

— Вещицата Шеста успя да се промъкне вътре. Алармите не се задействаха, за да ни предупредят. Част от защитите не работят. Тя вилня необезпокоявана във вътрешността, без щитовете да я спрат.

Докато обмисляше думите на Ничи, Ан пъхна изплъзнал се сив кичур обратно в кока, пристегнал косата й.

— Това не е убедително доказателство, че магията на Кулата отслабва — каза накрая. — Не означава дори, че тъканта на магията е заразена и отслабва. Трудно е да се прецени докъде се простират възможностите на жена като Шеста. Кулата е много сложен комплекс и е трудно да се разбере дали нещата са наистина толкова сериозни. Може да е нещо временно…