Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
Все пак Ричард прецени, че не му е нито времето, нито мястото да се впуска в обяснения.
— Не е толкова просто.
— Ричард, имаме проблем — прекъсна разговора им Виктор.
Айшак изгледа Виктор изпод вежди и махна нервно с ръка.
— Не чу ли — жената на Ричард е изчезнала. Защо го занимаваш с още проблеми?
— Спокойно, Айшак, Виктор знае за Калан. — Ричард вдигна ръка на дръжката на меча си.
— Е, какъв е проблемът? — попита той Виктор.
— Току-що са се върнали съгледвачи. Войски на Императорския орден приближават града.
Айшак пак свали шапката от главата си.
— Войски ли?
— Друг конвой с провизии? — попита Ричард.
— Не — тръсна глава Виктор. — Става въпрос за бойни части, идват право насам.
— Идват войници? Кога се очакват? — попита ококорен Айшак.
Новината плъзна сред насъбралото се множество.
— При темпото, с което се движат, ще са тук след два-три дни. Все още имаме време да организираме отбраната си. Но не е много.
Ничи застана плътно зад Ричард. Изпънала гръб, вдигнала високо глава, тя привлече всички погледи върху себе си. Врявата стихна. Дори онези, които не познаваха Ничи, инстинктивно замлъкнаха в нейно присъствие — някои поради смайващия и външен вид, други — защото долавяха във властната и осанка неприкрита заплаха, която се съчетаваше по уникален начин с физическата и красота. В крайна сметка всички загубиха ума и дума.
— А съгледвачите сигурни ли са, че войниците идват насам — попита тя. — Не е ли възможно просто да минат наблизо, понеже са се насочили на север?
— Те не вървят на север — повдигна вежда Виктор. Те идват от север.
Пръстите на Ричард се вкопчиха в дръжката на меча.
— Сигурен ли си, че идват от север?
Виктор кимна.
— Става въпрос за обучени бойни отряди. Още по-неприятното е, че по пътя си са взели със себе си един от ония първосвещеници.
Тълпата ахна. Новината се разнесе шепнешком от уста на уста. Някои задаваха въпроси, надигна се глъчка.
Ничи вдигна ръка, за да ги накара да замълчат. Това бе достатъчно, за да потънат каменните стълби в гробна тишина. Тогава Ничи се надвеси над мрачния ковач. Изражението на лицето и бе като на ястреб, набелязал плячка.
— С тях има магьосник? — изсъска тя.
Виктор не трепна — малцина можеха да се похвалят със същото.
— Говори се, че е първосвещеник от Братството на ордена.
— Всички братя в Братството на ордена са магьосници — отбеляза Айшак. — Новините никак не са добри. Никак.
— В това няма спор — рече Виктор. — От сведенията, с които разполагаме, няма съмнение, че въпросният човек е магьосник.
Тълпата поднови тревожните си разговори. Някои се кълняха, че каквото и да ги сполети, е без значение, защото ще отблъснат всяка атака от страна на Ордена. Други не бяха толкова убедени.
На Ничи и бе нужно време, за да осмисли получената информация. Накрая се сепна и отново погледна Виктор.
— Съгледвачите успели ли са да научат името му или нещо за него, по което да го идентифицираме?
Виктор увеси пръсти на колана си и кимна.
— Името на първосвещеника е Кронос.
— Кронос… — повтори Ничи замислено.
— Съгледвачите, които са забелязали войските, са постъпили разумно — продължи Виктор. — Не са допуснали да бъдат видени, изпреварили са войниците и са влезли в един от градовете по пътя на легиона, за да го изчакат. Войниците устроили бивака си точно преди града и останали там няколко вечери, за да си починат и да възстановят запасите си от храна. Разбира се, напълно обезкостили града. Щом се напиели, езиците им се развързвали и моите хора успели да разберат достатъчно от плановете им. А именно, да стъпчат бунта в Алтур’Ранг. При това заповедите им били да действат грубо и безкомпромисно. Казали, че ще превърнат местните жители в примери. Явно не смятат, че ще е сериозен проблем. Нещо повече — дори чакат с нетърпение да се позабавляват, след като извоюват победа.
Тълпата за пореден път притихна.
— Ами магьосникът? — попита Айшак.
— Слуховете са, че тоя тип Кронос бил фанатик. Среден на ръст, сини очи. Не участвал в запоите на войниците. Запълвал си времето, като изнасял пространни лекции на местното население, най-вече на тема колко е важно да се следват истинните пътища на Създателя, като се правят саможертви в името на добруването на ближния, на Императорския орден и на обичания император.
Когато обаче не държи лекции, се занимава с разврат. И май изобщо не го интересува каква е жената и дали изобщо иска да е с него. Веднъж, след като разгневен баща вдигнал голяма врява, понеже дъщеря му била взета направо от улицата по заповед на Кронос, добрият брат излязъл и с магьоснически огън подпалил наметалото на клетия баща, както било на гърба му. Кронос оставил човечеца да пищи и да се гърчи и най-спокойно си влязъл, за да продължи работата си с дъщерята. Клетникът брал душа няколко часа. Моите момчета казаха, че никога в живота си не били виждали по-ужасна гледка. След този случай никой не смеел да каже нито гък — която и жена да си избере Кронос.