Остров Крим

Монологът свърши и в кабинета се възцари странната атмосфера на нещо размито, сякаш се бе получило изтичане на кислород, във всеки случай бяха направени няколко странни движения: началникът на специалния отдел например стана и отвори прозореца, макар, разбира се, уличният шум само да пречеше на скритите му магнетофони, другарят Сергеев изпи една след друга две чаши газирана вода, при което втората — очевидно с някакво отвращение, но я допи докрай, Татяна кой знае защо отвори чантата си и уж започна да търси нещо в нея, а всъщност просто прехвърляше в пръстите си шишенца, кутийки, пари и ключове. „Мъжленцето“ кой знае защо надникна в чантичката й, а после смъкна от врата си вратовръзката и я уви около левия си юмрук.

— Освен това ми е възложено да ви съобщя следното — сякаш съвсем насила продума другарят Сергеев: — От всяко положение, каквото и решение да вземете, Татяна Никитична и Глеб, то по никакъв начин няма да се отрази на работата ви, на служебното ви положение или пък на… това… ами… — явно с известна нотка на презрение, — абе на пътуванията в чужбина, с една дума, няма да се породи никаква неприязън към вас. Възложено ми е да ви предам това, а мен лично ме натовариха да бъда нещо като гарант… — той отново прекъсна фразата, сякаш не бе успял да надвие емоциите, впрочем един наблюдателен събеседник безспорно би забелязал, че тези емоционални прекъсвания се получаваха всеки път, когато всичко вече бе казано.

У Таня този наблюдател се пробуди късно привечер същия ден, когато се мъчеше да си спомни всички подробности, сега тя нищо не забелязваше, а само гледаше Глеб, който свободно и мощно кръстосваше кабинета, като дори някак небрежно размахваше смъкнатата вратовръзка. Тя си спомни първата им среща, когато той я слиса с мощта, младостта и свободата на движенията си. Той тренираше в сектора за овчарски скок, а тя отработваше завиването при двестаметровото бягане и всеки път, когато минаваше покрай него, навеждаше глава, сякаш не забелязваше младия гигант, сякаш погълната от завоя и излитанията на своите чудни крайници, докато той накрая не захвърли пръта и не затича редом с нея, като се кискаше и заничаше в лицето й. За пръв път през тези дълги години си припомняше онази вечер на стадиона в Лужники. Нищо чудно — за пръв път през тези дълги години в движенията на нейното издуто от мускулите си „мъжленце“ се мярна предишният победоносен Глеб. В любовта онзи юноша беше далеч от рекордите — дали се изчерпваше целият в десетте вида спорт, дали му липсваше опит, но тя тогава не поглеждаше никого другиго освен него, самата тя още не беше се „развихрила“, възхищаваше му се неудържимо и когато вървяха двамата, сдържано грейнали един срещу друг, всички наоколо се спираха — каква двойка! — и това направо я разтапяше.

Той се мярна за миг, този юноша, сякаш готов за бой, роден за победител, и изчезна и отново насред кабинета нелепо настръхна нейното днешно домашно „мъжленце“, съкрушителният сексгигант, подпухналото пиянде, плашливият спортен чиновник, безпомощен и близък.