Дамата от езерото
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Дамата от езерото». Краткое содержание книги:
Портиерът сви рамене.
— Добре. Надявам се, че няма да има неприятности. В такъв случай най-добре да съобщя за посещението ви. Как се казвате?
— Лейтенант Дегармо и мистър Марлоу.
— Апартамент седемстотин и шестнайсет. Там живее мис Фромсет. Един момент.
Той се скри зад стъклена преграда и след доста дълга пауза го чухме да говори. След малко се върна и ни кимна.
— Мис Фромсет си е у дома и ще ви приеме.
— Ах, как ми олекна. И не си прави труда да звъниш на щатния детектив и да го пращаш горе. Алергичен съм към този вид ченгета.
Портиерът се усмихна едва-едва, много студено, а ние влязохме в асансьора.
Седмият етаж бе прохладен и тих. Коридорът ми се стори дълъг километър и половина. Най-сетне стигнахме до една врата, на която с позлатени цифри, обкръжени от златен венец, пишеше 716. Отстрани имаше копче от слонова кост. Дегармо го натисна, отвътре се чу мелодичен звън и вратата се отвори.
Мис Фромсет беше облякла върху пижамата си син пеньоар на баклавички. На краката си имаше чехли на висок ток, с пискюли. Тъмната й коса бе приятно бухнала, нощният крем — избърсан от лицето, гримът — точно колкото трябва.
Минахме покрай нея и влязохме в доста тясна стая с няколко красиви огледала в овални рамки и стилни мебели, тапицирани със синя дамаска. Нямаха вид на вещи, наети заедно с апартамента. Тя се отпусна на елегантно канапе за двама, облегна се и зачака някой да проговори.
— Това е лейтенант Дегармо — започнах аз. — От полицията на Бей Сити. Търсим Кингзли. Няма го в къщата му и си помислихме, че може би ще ни подскажете къде да го намерим.
Тя попита, без да ме погледне:
— Толкова ли е спешно?
— Да. Случи се нещо.
— Какво?
Дегармо се намеси рязко:
— Интересува ни само къде е Кингзли, малката. Нямаме време за обяснения.
Момичето го изгледа безизразно. После обърна очи към мен и настоя:
— Все пак мисля, че трябва да ми кажете, мистър Марлоу.
— Отидох с парите. Срещнахме се, както беше уговорено. Отидох в апартамента й да поприказваме. Някой ме зашемети с удар по главата — беше скрит зад завеса и не го видях. Когато дойдох на себе си, тя беше убита.
— Убита ли?
— Убита.
Момичето затвори прекрасните си очи, кранчетата на хубавите й устни се стегнаха. Сетне стана, като сви рамене, и се приближи до малка масичка с мраморен плот и тънки крачета. Извади цигара от сребърна кутия с релефни украшения и я запали, вперила празен поглед надолу. Ръката с кибритената клечка махаше все по-бавно, докато накрая я пусна в един пепелник. Мис Фромсет се обърна с гръб към масичката.
— Предполагам, че трябва да изкрещя или нещо от този род, но не чувствувам нищо.
— Вашите чувства ни най-малко не ни вълнуват в този момент — заяви Дегармо. — Искаме да разберем само къде е Кингзли. Можете да ни кажете, можете и да премълчите. Но от всяко положение ще ви помоля да ни спестите позите си. Хайде, решавайте.
Тя ме попита спокойно:
— Лейтенантът е полицай от Бей Сити. Правилно ли разбрах?
Аз кимнах. Момичето се обърна към него бавно, с прелестно презрително достойнство:
— В такъв случай той няма никакво право да се намира в апартамента ми — както и всеки друг простак.
Дегармо я изгледа с празен поглед. После се ухили широко, прекоси стаята, настани се в дълбоко меко кресло и протегна напред крака.
— Давай, убеждавай я както можеш — махна с ръка към мен. — Ако се наложи, мога да поискам помощта на местните момчета, но докато им обясня за какво става дума, ще мине една седмица.
— Мис Фромсет — започнах аз, — ако знаете къде е или накъде се е запътил, моля ви да ни кажете. Сама разбирате, че трябва да го открием.
— Защо? — спокойно попита тя. Дегармо отметна глава и се изсмя.
— Мацето е страхотно. Сигурно си мисли, че трябва да го държим в неизвестност относно убийството на жена му.
— Тя е по-умна, отколкото я смяташ.
Лицето му стана сериозно, той захапа кокалчето на палеца си и нагло я заразглежда от главата до петите.
— Искате само да му съобщите ли? — настоя тя. Извадих от джоба си жълто-зеления шал, тръснах го, за да го разгъна, и го протегнах към нея.
— Намерихме това в апартамента, където беше убита. Мисля, че сте го виждали.
Тя погледна шала, после мен, но и двата пъти съвършено безизразно.
— Прекалено много сведения искате от мен, мистър Марлоу. Още повече като се има предвид, че не се оказахте кой знае колко умен детектив.
— Да, искам. И очаквам да ги получа. А колко съм умен, ще разберете по-късно.
— Адски сладко — намеси се полицаят. — Вие двамата сте страхотен отбор. Липсват само акробатите, които да вървят подире ви. Но точно сега…