Небето винаги е там
- Автор: Бах Ричард Дэвис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ружа Мускурова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небето винаги е там». Краткое содержание книги:
Когато управляваш стари самолети, е в реда на нещата да очакваш принудителни приземявания. Това не е нищо особено, просто е част от играта. Нито един разумен пилот на подобна антика не лети на разстояние, различно от това, което може да му осигури безпроблемно спускане до удобно за кацане място. През изминалите няколко години, в които пилотирам самолети, съм имал 17 принудителни приземявания. За мен нито едно от тези кацания не беше несправедлив удар на съдбата, тъй като бях повече или по-малко подготвен за всички тях.
Но този път беше различно. Самолетът, който пилотирах, едва ли можеше да бъде наречен антика. Той имаше по-добри характеристики от ултрамодерните свръхмощни самолети и притежаваше един от най-надеждните двигатели. Този път не летях за забавление, или за да тренирам, това беше пътуване по работа от Небраска до Лос Анжлис и обратно. Бях почти в края на обратния полет и нямах никакво време за принудителни кацания. Това, че двигателят преди никога не беше отказвал, беше повод за още по-голямо безпокойство. Оказа се, че проблемът е във връзката към дросела, която струваше 50 цента и се бе скъсала на две. Така че, когато мощта на двигателя спадна до нулата при последната отсечка от пътуването — при положение, че имах среща в Линкълн — определено можех да кажа, че това беше първото нечестно спрямо мен принудително приземяване, което някога ми се бе случвало.
Сега, след като бях поправил скачването на дросела, отново не можех да се издигна във въздуха. Оставаше само час до залез слънце, когато динозавърът трябваше да умре.
За първи път ми се удаваше да разбера пилотите на съвременни самолети, които използваха машините само като средство за бизнес и не желаеха да бъдат обезпокоявани с такива неща като тренировки за намера от въздушната акробатика или за принудително кацане. Шансът двигателят да се повреди или това миниатюрно съединение да се скъса на две за тях беше почти никакъв. Смятаха, че това е нормално да се случи на пилотите-спортисти, които обръщат внимание на такива тривиални, за тесен кръг познавачи неща, но не и на тях в този самолет, когато хората ги очакват на терминала и вечерята е планирана точно за 6 часа. Тъй като за един бизнесмен принудителното приземяване е крайно нечестно, разбрах, че той започва да си мисли, че то просто не може да се случи.
Смятах да направя още един опит, за да се измъкна от това малко поле в Канзас, преди да се смрачи. Вече бях закъснял за срещата, но снегът не го бе грижа за това. Нито пък студът, или полето, или небето. И дълбоките ями не се интересуват от динозаврите. Ямите са си ями и снегът си е сняг; динозавърът трябва сам да се измъкне.
Тогава направих двайсет и първи опит да излетя. Luscombe, разпръсквайки сняг около себе си, се задържа в улея достатъчно дълго, достигна скорост от 40–50 мили в час, целият се разтресе и се заклатушка, отделяйки се от земята. След това отново докосна бялата земя, разтрепера се и най-сетне излетя.
Мислих за случилото се през целия път до Линкълн, носейки се леко над сенките в здрача. Вече имах 18 принудителни кацания зад гърба си, само едно от тях оценявах като несправедлив удар на съдбата. Равносметката не беше лоша.
ММРРррроуЧКкрелчкаум… и партито в Ла Гуардия
Случвало ли ви се е това да се събудите внезапно, — олюлявайки се над празно пространство, надвесени над парапета на чудовищно висок мост или покрива на стоетажна офис сграда. Чудите се как е станало така, че вие сте там, готов за скок? Като отговор на този въпрос получавали ли сте енергичен залп от основания, които сякаш ви удрят с юмрук в лицето — вой-ни, омрази, безскрупулни егоисти, пресекли пътя ви, онзи ужасен коцкар, също ливадите, превърнати в сметища, реките, пълни с отпадъци, това, че никой не го е грижа кое е почтено и кое не е, кое е добро и кое зло, дали е благ или яростен, и шансовете ти са резултат от случайна грешка, родил си се в един погрешно устроен свят той — не е мястото, в което някога си искал да живееш, и единственият начин да промениш това, е да се качиш на някое високо място, смятайки, че земята под теб е врата, която ще те отведе към други съществувания — по-добри, в които ще има предизвикателства и радост, и възможност да направиш нещо ценно.