Версия „Торнадо“

Фаровете на доджа ме осветяваха. Предната кола беше със загасени фарове. Никой не се появи. Чуваше се шумът от дъжда и от чистачките на доджа. Скоро откъм гората настъпи раздвижване. В следващия момент от тъмнината се появи Джон Делрой с още двама и застана в обсега на фаровете, така че да го виждам. Придружителите му застанаха от двете му страни. И двамата имаха пушки. Единият бе облечен в жълто яке, другият май не беше предвидил дъжда, пазеше го само шапка с емблемата на „Атланта Брейвс“, нахлупена ниско над ушите му. Униформи на „Секюрити Саут“ не се виждаха.

— Спенсър — рече Делрой.

— Делрой — отвърнах аз.

Шофьорът на доджа застана от дясната ми страна, а онзи от предната кола — отляво. С периферното си зрение ги огледах и се зарадвах, че не носеха пушки.

— Не се отказваш и това си е — рече Делрой.

— Нали затова получавам големите пари.

— Ти ли разби офиса в Атланта?

Усмихнах му се. Опитах се да се правя на загадъчен, но при тоя силен дъжд и в присъствието на петима въоръжени мъже май не ми се удаде.

Делрой сви рамене.

— Няма значение. Ела насам.

— За да ми кажеш кой уби Уолтър Клайв?

— Много добре знаеш кой го уби — отбеляза Делрой. — Ела насам.

— Няма да стане.

Той отново сви рамене. Изглеждаше напълно спокоен. Беше роден командир.

— Умри където пожелаеш.

Посочи с показалците на двете си ръце към мъжете, застанали от двете ми страни, и кимна веднъж. В този миг откъм гората зад Делрой изтрещя изстрел. Мъжът от дясната ми страна направи полукръг и пистолетът му издрънча върху настилката. Приклекнах до моята кола, опрях се удобно и стрелях в онзи отляво, целейки се някъде в средата на силуета. Човекът се преви на две и падна на земята, виещ от болка. Чух пистолетът му да се плъзва по скоростната лента. Поизправих се и опрях ръката си с пистолета на покрива на колата. Двамата с пушките тъкмо се извръщаха по посока на изстрела, когато откъм гората отново проехтя изстрел, който улучи единия и той политна към доджа. Другият, онзи с шапката, захвърли пушката и побягна на запад по банкета на магистралата. Делрой стоеше като закован. Дори не бе вдигнал пистолета си. Заобиколих колата и го издърпах от скованата му ръка. Той не оказа съпротива. Зад мен мъжът, когото бях прострелял, продължаваше да вика от болка. Ужасно неприятен звук. Но не можех да направя нито, пък и предпочитах да не съм аз пострадалият. Теди Сап се появи откъм гората в дълъг черен дъждобран и черна каубойска шапка и с пушка М1 в ръце.