Зона 51: Сфинксът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Сфинксът». Краткое содержание книги:
Мислите й бяха прекъснати от бръмченето на сателитния телефон. Тя отвори апарата и натисна копчето.
— Дънкан слуша.
— Доктор Дънкан, обажда се Лексина.
Дънкан затвори очи и мислено се подготви за борба.
— Пак ли ще ме питате за ключа?
— Времето ви изтича.
— Вие знаехте, че совалките ще бъдат атакувани, нали?
— Знаех, че автоматичната защита на „нокътя“ функционира.
— Но оставихте онези хора да загинат. А твърдите, че защитавате човечеството. Вие унищожихте и Четвърти отдел, за да си възстановите контрола над „нокътя“.
— Напредвате… — отговори Лексина. — Но не чак толкова бързо.
— Знаете ли колко души загинаха във Флорида, когато разрушихте „Атлантис“? — продължаваше Дънкан.
— Не разбирате ли, че трябва да ми дадете онова, което искам от вас? Нужен ми е ключът.
— Вие взривихте нашата ракета в Монтана и убихте още невинни хора.
— Защото възнамерявахте да я изстреляте по „нокътя“, а аз не можех да ви позволя подобно нещо. Колкото повече упорствате в игрите срещу нас, толкова по-жестоки ще ставаме.
— По-жестоки? — повтори Дънкан. — Та ние едва спасихме света от ужасната епидемия на Черната смърт, създадена в лабораториите на „Мисията“ — без никаква помощ от вас, ако ми позволите да добавя — а сега ме заплашвате, че щяло да стане по-страшно? Какво сте намислили — да се съюзите с „Мисията“ срещу нас?
— Дайте ми ключа.
— Само срещу отговори на моите въпроси.
Телефонът замлъкна.
Зона 51
20 часа до разрушението
Макар по специалност Муалама да не беше лингвист, работата с древните езици му се удаваше. Докато наблюдаваше как специалистите от КИСПП се потят над безкрайните колони от цифри, изписвани върху екраните на техните свръхмощни компютри, той си помисли, че да си аматьор понякога е предимство. За разлика от тях той не беше скован от научни предразсъдъци.
Познаваше добре йероглифното писмо. Беше посещавал почти всички прочути археологически находки в Египет. На два пъти се беше срещал с Нейбингър, макар че той не споделяше почти маниакалния интерес на Муалама към кивота и някои други мистериозни библейски предмети. Все пак Нейбингър беше лингвист, докато Муалама се занимаваше само с археология и нищо повече. Нищо, сега ще наваксва.
На големия екран в дъното на залата бяха изписани символите, чието значение вече беше известно — едва една шеста от знаците върху надгробната плоча.
Муалама се досети, че разполага с още едно предимство. Имаше напълно достоверно предположение за какво можеше да се говори в посланието. Освен това знаеше и митологичните названия, които се срещаха вътре.
Така че, докато учените разговаряха възбудено помежду си и въвеждаха данни в компютрите, Муалама седеше кротко в ъгъла, разглеждаше надписа, мислеше и нанасяше бележки в тефтера си. И постепенно нещата започнаха да се проясняват.
Беше оставил скрити в раницата си ръкописа на Бъртън и скиптъра. Не смяташе да ги показва на никого, поне докато не отпаднеха някои от подозренията му. Имаше чувството, че може да се довери на доктор Дънкан, но от друга страна все някой беше докладвал на противника за откритието му в кратера Нгоро-нгоро и този някой сигурно работеше за американците. Муалама беше прекарал десетилетия под постоянно напрежение, а и смъртта на Лаго го караше да бъде нащрек.
Авиобазата Нелис, Невада
20 часа до разрушението
Изправена до леглото на умиращия старец, Лиза Дънкан си наложи да овладее чувствата си. Фон Сеект трябваше отдавна да е в отвъдния свят, но старият учен се беше вкопчил в живота с необяснимо за Дънкан упорство.
— Ще дойде ли в съзнание? — попита тя доктора, който я бе довел в стаята.
— Но той спи и… — поде докторът. Дънкан го прекъсна.
— Не ме интересува дали спи и дали ако проговори, ще умре по-бързо. Събудете го. Заповядвам ви.
Докторът я изгледа продължително, но накрая се наведе над табличката с лекарства и вдигна една спринцовка.
— Не мога да поема отговорността…
— Не ме интересува — отряза го Дънкан. — Вие сте на служба също като мен, но аз разполагам с повече пълномощия. — Тя посочи стареца. — Този човек е работил в Пеенемюнде, помагал е в конструирането на ракетите Фау-1. Бил е член на СС и дълги години ни е лъгал. Не се опитвайте — няма да пробудите в мен дори капчица съжаление.
Докторът й протегна спринцовката.
— Вие го направете. Нека отговорността бъде ваша.
Дънкан я пое, обърна я с иглата нагоре, изкара въздуха, после пъхна иглата в гумичката на системата и натисна буталото. Изпразни съдържанието, извади спринцовката и зачака.