Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Харшо се ухили.
— Ако искаш да те напляскам, давай… Добре де, пиши на Доркас премия за „допълнителен риск“. Всъщност пиши премия на всички. Особено на мен. Заслужавам си я.
— Дадено. А кой ще изплати твоята?
— Данъкоплатците. Все ще измислим как… По дяволите!
Видеофонът вече настояваше за вниманието му. Той се тръшна в креслото и натисна бутона.
— Харшо. А ти кой си, мътните те взели?
— Откажи се — посъветва го човекът от екрана. — От години не си успявал да ме сплашиш. Как върви при тебе?
Беше Томас Макензи, главният мениджър на „Ню Уърлд Нетуърк“. Харшо поомекна.
— Горе-долу добре, Том. Но много неща ми се струпаха на главата и…
— На твоята ли? Я опитай като мен да вместиш две денонощия в едно. Още ли мислиш, че ще имаш нещо за нас? Не ме е грижа, че оборудването стои при тебе без полза. Можем и без него. Само че плащам на три екипа да чакат сигнал от тебе. Охотно ще ти направя каквато услуга е по силите ми. Твоите сценарии ни вършат добра работа и очакваме да ни пращаш още. Но не знам какво да кажа, ако ни навести финансов ревизор.
Харшо го зяпна.
— Това предаване на живо не ти ли стига?
— Какво предаване?
След малко Джубал узна, че в „Ню Уърлд Нетуърк“ не са видели нищо от скорошните събития в имението. Отбягна въпросите на Макензи, защото не се съмняваше, че с откровени отговори само ще го убеди колко е изкуфял горкичкият стар Харшо.
Споразумяха се, че ако през следващото денонощие не се случи нищо интересно, „Ню Уърлд“ ще си прибере камерите и другата апаратура.
Когато връзката прекъсна, Харшо нареди:
— Доведи ми Лари. И нека вземе алармата от Ан.
Обади се на още две места. И преди Лари да се появи, Джубал вече знаеше, че нито една телевизионна мрежа не е гледала нахлуването на щурмоваците от специалните служби. Нямаше нужда да проверява изпратени ли са и съобщенията, които остави на съхранение, защото това зависеше от същия сигнал, който трябваше да вдигне по тревога репортерите.
Лари му подаде портативния радиопревключвател.
— Шефе, нали това си искал?
— Само за да му се оплезя. Лари, нека ни бъде за урок — никога да не се доверяваме на машина, по-сложна от ножа и вилицата.
— Добре. За какво друго ме повика?
— Има ли начин да проверим работи ли този боклук, без да изправим на нокти три телевизионни мрежи?
— Без проблем. В релейния предавател, дето го сложиха в мазето, има и тестова верига. Включваш я, задействаш алармата и трябва да светне лампичка. А за пълна проверка обаждаш се на хората от самия предавател и им казваш, че искаш да си нагледат камерите от тяхната апаратна.
— Ами ако излезе, че оттук нищо не се предава? Можеш ли да усетиш какво се е повредило?
— Може би — проточи колебливо Лари, — ако се е откъснала някоя жичка. Само че Дюк повече разбира от електроника. Аз съм по-печен в теорията.
— Ясно ми е, синко. И мен не ме бива да се оправям с машини. Както и да е, постарай се колкото можеш.
— Нещо друго, Джубал?
— Срещнеш ли негодника, който изобретил колелото, прати ми го за две сладки приказки. Голям досадник е бил!
Джубал веднага отхвърли предположението, че Дюк може да е повредил алармата. И се зачуди какво всъщност се случи в неговата градина и как момчето бе успяло да направи това… с три метра вода над себе си. Не се съмняваше, че Майк е изнесъл невероятното представление.
И видяното предния ден в този кабинет си беше достатъчно стъписващо за ума, но не като преживения от Джубал потрес. Мишката е чудо на биологията колкото и слонът. Има една разлика — слонът е по-голям.
Изчезването на празен кашон от въздуха водеше направо към извода, че и цяла бойна кола, пълна с войници, също може да се изпари безследно. Но второто събитие беше като ритник в главата.
Е, нямаше да лее сълзи за някакви жандарми. Джубал признаваше, че ченгетата сами по себе си са полезни. Бе срещал и честни хора сред тях… Дори и кварталният полицай-рушветчия не заслужаваше чак такова презрение. А бреговата охрана беше образец за това, което се очакваше от ченгетата. И те често го правеха.
Но за да попадне в специалните служби, човек вече трябва да е бил завършен негодник и садист. Гестапо. Щурмоваци на поредния политикан, докопал се до властта. Джубал копнееше за отминалите дни, когато адвокатът можеше да се позове на Хартата за правата на човека, без да го изпързалят с някоя федерална уловка.
Все едно… Какво ли щеше да стане сега? Бандата на Хайнрих непременно е поддържала радиовръзка с базата си. Значи отсъствието им скоро щеше да бъде забелязано. И още щурмоваци щяха да довтасат, за да потърсят другарчетата си. Може и вече да са на път, ако от втората кола са имали време да вдигнат тревога.