Документът на Матлок
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Документът на Матлок». Краткое содержание книги:
Матлок има основание да приеме — по-младият му брат умира от свръхдоза хероин.
Но би ли приел, ако знаеше колко душевни и физически страдания ще донесе на своята възлюбена Патриша? Би ли приел, ако знаеше колко ужас ще донесе на хората край себе си?
На вратата тихо се почука. Първата му мисъл беше, че е Хауард Стоктън, но грешеше.
На вратата стоеше и се усмихваше момиче, облечено в предизвикателна тъмночервена рокля. Беше двайсетинагодишно и страхотно привлекателно.
Но усмивката му беше фалшива.
— Да?
— С най-добрите пожелания на мистър Стоктън — изговори то и влезе в стаята покрай Матлок.
Той затвори вратата и се вгледа в момичето повече учуден, отколкото объркан.
— Много предвидливо от страна на мистър Стоктън.
— Радвам се, че одобрявате. На бюрото ви има уиски, лед и чаши. Ще ми налеете ли едно малко уиски? Освен ако не бързате.
Матлок отиде бавно до бюрото.
— Не бързам. Какво предпочитате?
— Няма значение. Каквото има. Само с лед.
— Разбирам. — Матлок наля една чаша на момичето и му я занесе. — Защо не седнете?
— На леглото?
Единственият друг стол освен онзи, върху който беше сложен куфарът, се намираше в противоположния край на стаята, до френския прозорец.
— Извинете. — Свали куфара и момичето седна. Хауард Стоктън, помисли той, има вкус. Момичето е възхитително. — Как се казвате?
— Джийни.
Тя пресуши съдържанието на чашата си на няколко големи глътки. Може и да не разбираше от напитки, но умееше да пие. Когато отдели чашата от устата си, Матлок забеляза пръстена на средния пръст на дясната й ръка.
Позна го. Такива пръстени се продаваха в университетската книжарница в Уебстър, Кънектикът, на няколко преки от апартамента на Джон Холдън. Беше пръстенът на Мадисънския университет.
— А какво ще кажете, ако ви заявя, че не ме интересувате? — попита Матлок, опрял гръб o дебелия стълб на анахроничния балдахин над леглото.
— Ще се учудя. Нямате вид на сбъркан. — Не съм.
Момичето вдигна поглед към Матлок. Бледосините му очи бяха топли, но професионално топли, многозначителни и същевременно изпразнени от съдържание. Устните му бяха млади, сочни, напрегнато свити.
— Може би просто трябва да позагреете?
— И това ли умеете?
— Всичко умея — заяви тя със спокойно високомерие.
Толкова е млада, мислеше Матлок, а вече възрастна. Беше се научила да мрази. Омразата бе прикрита, но козметиката беше оскъдна. Разиграваше театър — затова говореха дрехите, очите, устните. Може и да се отвращаваше от ролята си, но я играеше.
Професионално.
— А ако искам само да си поговорим?
— Разговорът е нещо различно. За него няма разпоредби. В тая област сме поставени на равни начала. Quid pro Quo26, мистър Никой.
— Имате богат речник. Трябва ли това да ми подскаже нещо? — Не ви разбирам.
— Една проститутка не може да знае латински израз като „Quid pro Quo“.
— Но и това заведение, в случай че не сте забелязали, не е Авенида де ла е Путас27.
— Тенеси Уилямс.
— Кой знае?
— Мисля, че вие.
— Добре. Добре. Можем и Пруст да обсъдим в леглото. Нали там чакате да беседваме?
— Бих искал просто да поговорим.
Момичето, внезапно разтревожено, прошепна дрезгаво:
— Да не сте ченге?
— Всичко друго, но не и ченге — засмя се Матлок. — Нещо повече — най-важните полицаи в района много биха дали, за да ме открият. Въпреки че не съм престъпник…
— Все ми е едно. Може ли да пийна още малко?
— Разбира се. — Матлок взе чашата й. И двамата мълчаха, докато й я занесе обратно.
— Имате ли нещо против да постоя още малко? Колкото време би ви потрябвало…
— За да не изгубите хонорара си?
— Той е петдесет долара.
— Сигурно с част от него се налага да подкупите шефа на общежитието. Мадисънският университет е малко старомоден. В някои общежития все още правят проверки през седмицата. А вие закъснявате.
Ужасът изкриви лицето на момичето.
— Значи все пак сте ченге! Гадно ченге!
Надигна се от стола, но Матлок бързо я хвана за раменете и я натисна пак да седне.
— Вече казах, че не съм ченге. Пък и нали ви беше безразлично? На мен обаче не ми е безразлично, затова ще ми кажете всичко, което ви попитам.
Момичето отново понечи да стане, но Матлок го сграбчи за ръцете. Съпротивляваше се, но той го блъсна силно назад.
— Винаги ли носиш пръстена? Класа ли демонстрираш на тези, с които лягаш?
— Боже мой! О, Господи!
26
На равни начала (лат.) — Б. пр.
27
Улица на проститутките (исп.) — Б. пр.