Среднощна красавица
- Автор: Роджърс Розмари
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощна красавица». Краткое содержание книги:
Титлата най-сетне е получена от Брет Банинг. За него Кайла е просто една авантюристка, петняща доброто име на рода. Новият херцог обаче е не само високомерен, но и твърде очарователен. Затова Кайла скоро попада в спалнята на негова светлост. Но в Лондон нищо не остава скрито и тяхната среднощна страст заплашва да изпепели живота им…
— Улвъртън, нали нямате нищо против да остана във вашата ложа? Както знаете, тя е най-хубавата в цялата опера. Моята не е толкова удобна. Крайно неприятно, но пък вие сте толкова безразсъден да плащате петдесет хиляди лири на година за някаква си ложа в операта.
Отговорът на Брет бе утвърдителен, както се и очакваше, но Къмбърланд едва ли го чу, защото вече се бе навел към Кайла и й говореше баналности. Минаха няколко минути, през които тя си разменяше остроумни реплики с херцога, напълно наясно, че Брет внимателно следи разговора, а веждата му бе иронично повдигната. Той разбираше какво прави тя и очевидно го намираше за забавно. Дали щеше да му се стори забавно обаче, ако тя наистина отговореше на подмятанията на херцога и ги възприемеше сериозно? Почти се изкуши да провери това, но тогава от тигана щеше да се хвърли направо в огъня, а тя нямаше да рискува още по-големи унижения. Особено когато Брет изглеждаше така, сякаш очаква нечия поява. От време на време небрежно хвърляше поглед към коридора зад завесите и това го издаваше.
Кайла не знаеше кой е очакваният гост до момента, когато чу шум зад себе си, чу поздравите, отправени към него и шепотът наоколо се усили. Регентът поривисто, с кралски апломб, влезе в ложата пристегнат, натруфен и странно елегантен в черните си копринени бричове и яркожълта жилетка, с грижливо сресана коса в небрежна прическа, с румено добродушно лице. Тя веднага разора, че Брет очаква точно него. Обичният принц, така бе чула да го наричат, и той наистина изглеждаше такъв. Поздрави брат си, леко учуден, после Брет и накрая с нескрито възхищение се обърна към Кайла. Нямаше и следа от духовитите груби забележки на Къмбърланд. Думите му бяха любезни — поздравът му прозвуча мило и естествено и същевременно бе твърде шлифован и явно многократно репетиран.
— Чудесно е, че най-накрая ми се удаде възможност да срещна прекрасната дама, за която толкова много съм чувал. Мис Ван Влийт, за мен е чест да се запозная с вас.
При друг мъж този поздрав би прозвучал като подигравка. Без съмнение Джордж, принцът регент можеше да бъде жесток, когато пожелае, но сега явно бе в добро настроение, защото великодушно й се усмихваше, правеше й комплименти, дори сложи влажната си ръка върху нейната, когато я придружи до тапицираните столове отпред.
— Да знаете, Улвъртън, според мен вие сте щастливец — заговори принцът, загледан усмихнато в нея. — Тя е глътка свеж въздух. Трябва да я доведеш следващата седмица в Карлтън. Организирам грандиозно тържество и няма да приема не за отговор. Скъпа, вие ще дойдете, нали?
Тя установи, че много по-лесно се усмихва на него, отколкото на брат му:
— Ако вашето желание е такова, не ми остава нищо друго, освен да се съглася.
— Аха. Очарователно. Както казах, глътка свеж въздух. Вярно ли е, че сте прекарала известно време в Индия, скъпа моя? Така чух, макар че Улвъртън говори твърде малко и когато реши, става безкрайно мълчалив. Разкажете ми за слоновете и лъвовете, защото изпитвам огромен интерес към красивите неща от природата и съм изпълнен с любопитство. Вложих доста време и усилия да разширя менажерията, както знаете, а също така се опитвам да разкрася този град с паркове и сгради, които ще дадат възможност на всеки да се наслади на очарованието на миналите епохи. Като например фризовете от Акропола в Атина, макар че Байрон заклейми Елджин за това, че ги е демонтирал от оригиналното им място. Но това е друга моя грижа… а, чувам, че музиката вече започва. Може би по-късно ще си поговорим на спокойствие… Например на утринната езда в парка. Мога да ви покажа най-красивите кътчета там и на вас това ще ви се отрази добре, не мислите ли? Радост за окото и удоволствие за всеки наоколо.
— Аз… сигурна съм, че ще бъде приятно да се разходя в парка с вас, ваше височество. Но не съм сигурна, дали е препоръчително, тъй като аз…
— Глупости. Улвъртън също ще дойде, ако искате. Това ли ви притеснява? О, никой не би могъл и дума да ни каже, и на двамата, уверявам ви — той се наведе към нея и лъхна аромат на роза, който изпълни ноздрите й, докато той й говореше тихо и съзаклятнически:
— Виждате ли тези ложи на втория ред? Красиво облечените жени? Жени от града, които си търсят покровители. Когато пожелая, избирам най-красивата и я отвеждам в моя пантеон. Последствия може да има само за мен, разбира се, но това е обичайна практика. Не ми отговаряйте, преди да сте размислила. А и Улвъртън може би желае да поднови познанството си с красивата Каталани, преди да ме запознае с нея, не мислите ли?