Приказният кораб

Сирано повдигна рамене и потри с пръст дългия си нос.

— Защо да се тревожим? Или вашата натура е такава? Доколкото ни е известно, Одисеи може и да е жив. Навярно го е навестил Тайнственият непознат — за когото между другото Одисеи твърди, че е жена, значи не е същият, когото срещахме аз и вие… Mon Dieu!… отплеснах се! Както казах, гъркът може внезапно да е повикан другаде от тази толкова загадъчна особа и след време ще узнаем какво се е случило! Нека нашият ангел от сенките… или пък дявол се погрижи за проблема. Ние трябва да се съсредоточим в усилията по построяването на чудесния кораб и да прободем всеки, който се изпречи на пътя ни.

— В това има шмишъл — каза Джо. — Ако на Шам му раштеше кошъм жа вшяка грижа, щеше да прилича на бодливо праше. И като ши помишлих жа…

— От устите на младенците., и на маймуните без опашки — отвърна Сам. — Или е обратното? Все едно, ако всичко върви добре, а засега не е така, след трийсетина дни ще започнем да свързваме магналиевите плочи на корпуса. Това ще е моят най-щастлив ден преди истинското потегляне. Ще бъда по-щастлив дори от мига, в който Ливи ми каза „да“…

Можеше да спре и по-рано, но искаше да събуди неприязънта на Сирано. Обаче французинът не реагира. И защо да го прави? Имаше Ливи, която му казваше „да“ през цялото време.

— Лично аз не харесвам идеята — рече той, — защото съм миролюбив човек. Бих желал на воля да се отдам на хубавите неща в живота. Бих искал да сложим край на войните и ако ще става някакво кръвопролитие, нека да бъде между благородни господа, умеещи да боравят със сабите си. Но ние не можем да построим този кораб, без да ни се пречкат, понеже ония, на които липсва желязо, жадуват да го имат и няма да се спрат, докато не го получат. Затова мисля, че Джон Безземни е прав поне в едно. Може би трябва да започнем решителна война с всички сили, щом съберем достатъчно оръжия за целта, и да разчистим Реката на тридесет мили в двете посоки от всякакви противници. Тогава ще си осигурим неограничен достъп до дървесината, боксита и платината…

— Но ако го направите, ако избиете всички жители, само след ден вашите земи пак ще бъдат пълни с хора — каза Сам. — Запознати сте с механизма на възкресяването. Нали знаете колко бързо тази територия отново бе населена, след като метеоритът унищожи сума народ?

Сирано протегна дългия си, мръсен пръст и Сам се зачуди дали Ливи беше изгубила битката да го поддържа чист.

— Аха! — възкликна той. — Е, тези хора няма да са организирани, а ние ще се намираме там и ще ги организираме, за да ги направим граждани на разширеното Пароландо. Ще ги включим и в лотарията за корабния екипаж. В последна сметка по-удачно ще се окаже засега да спрем построяването на кораба и да постъпим, както предложих.