Кулата на лястовицата

— Млъквай, нилфгардецо. Гералт?

— Да започнем от това — вещерът хвърли в огъня една пръчка, с която си беше играл дълго време, — че никой не е длъжен да ми помага. Спокойно мога да се справя сам. Без помощници и прислужници.

— Смелчага си, чичко — подхвърли Ангулеме. — Но ханзата на Славея се състои от двайсет и четирима яки мъжаги, които няма да се уплашат току-така дори от един вещер, а ако става въпрос за мечове, даже и да е истина онова, което говорят за вещерите, никой не може да устои сам срещу две дузини. Ти ми спаси живота, така че ти се отплащам със същото. С предупреждение. И помощ.

— Какво означава „ханза“, по дяволите?

— Aen hansa — поясни Кахир — на нашия език означава въоръжен отряд, членовете на който са свързани с приятелство…

— Дружина?

— Точно така. Както виждам, думата е влязла в местния жаргон…

— Ханзата си е ханза — прекъсна го Ангулеме. — А ние тук й казваме „гуляйпартия“ или „хаса“. Какво да ви обяснявам. Предупреждавам сериозно: един човек не може да устои против цяла ханза. При това без да познава още нито Славея, нито някой друг в Белхавен или околността — нито врагове, нито приятели или съюзници, без да знае пътищата, водещи към града — а дотам водят различни пътища. Казвам ви: вещерът няма да се справи сам. Не знам какви са обичаите при вас, но аз няма да изоставя вещера сам. Както каза чичко Лютичето, той ме прие охотно и без колебание в дружината ви, макар че съм престъпничка… Макар че косите ми още вонят на затвор, нямаше време да се измия… Вещерът, а не някой друг, ме измъкна от затвора посред бял ден. За което съм му благодарна. Така че няма да го оставя сам. Ще го придружа до Белхавен, до Славея и до онзи полуелф. С него съм.

— Аз също — обади се веднага Кахир.

— И аз — отсече Милва.

Лютичето притисна към гърдите си тубуса с ръкописите, с който напоследък не се разделяше дори за кратко. Наведе глава. Личеше си, че се бори със собствените си мисли. И че мислите надделяват.

— Не медитирай, поете — изрече меко Регис. — Няма от какво да се срамуваш. При това ти си още по-малко годен да участваш в кърваво сражение с мечове и ножове, отколкото аз. Нас не са ни учили да осакатяваме ближните си с желязо. Освен това… Освен това аз… — Той вдигна искрящите си очи към вещера и Милва. — Аз съм страхливец. Ако обстоятелствата не ме принудят, не искам да изпитвам отново онова, което изпитахме тогава, на сала и на моста. Никога. Затова моля да ме изключите от бойната група, отиваща към Белхавен.

— Ти ме измъкна на собствения си гръб от този сал и от моста, когато не можех да се държа на краката си — обади се приглушено Милва. — Ако там вместо теб беше някой страхливец, щеше да ме изостави и да избяга. Но там не беше някой страхливец. Беше ти, Регис.

— Добре казано, лелче — изрече убедено Ангулеме. — Не знам за какво става въпрос, но добре прозвуча.