пурпурные реки

— Ела някой ден с мен, Юрочка. Ще ти покажа такива хора! Ти трябва, длъжен си, разбираш ли, да докоснеш земята като Антей. Какво ми се пулиш? Чудиш ми се? Не знаеш ли, че аз съм стар боен кон, стара бестужевка22 съм аз, Юра. И са ме арестували, и по барикадите съм се сражавала. Така де! Ти какво си мислиш! О, ние не познаваме народа! А аз току-що идвам от там, направо от масите. Сега им уреждам библиотека.

Беше пийнала и вече явно я хващаше. Но и на Юрий Андреевич му бучеше главата. Той не забеляза как Шура Шлезингер се озова в единия край на стаята, а той в другия, начело на масата. Стоеше изправен и за собствено учудване явно държеше реч. Доста усилия му струваше да възцари тишина.

— Господа… Бих искал… Миша!… Гогочка… Какво да правя, Тоня, те не ме слушат. Господа, нека кажа две думи! На прага сме на нещо нечувано, небивало! И аз бързам да ви кажа, ето моето пожелание. Когато то дойде, дай боже, да не загубим връзката помежду си и да не загубим душите си. Гогочка, после ще викате ура. Не съм свършил. Прекратете приказките помежду си и ме слушайте внимателно.

На третата година от войната народът започна да вярва, че рано или късно границата между фронта и тила ще изчезне, море от кръв ще плисне към всекиго от нас и ще залее ония, дето са се скрили и спотаили. Революцията е именно такова наводнение.

По време на революцията ще ви се струва, както на войната, че животът е свършил, с всичко лично е приключено, в целия свят вече нищо не се случва, само се убива и се умира, пък ако доживеем да четем записки и мемоари за тия времена, ще се убедим, че за пет или десет години сме изживели повече, отколкото други за цяло столетие.

Не знам дали самият народ ще се надигне като стена, или всичко това ще стане от негово име. Събитие от такава свръхвеличина не изисква театрална убедителност. Ще му повярвам и така. Дребнаво е да ровим в причините за циклопическите събития. Те не съществуват. Само домашните скандали имат своя генезис, когато двамата си оскубят косите и изпотрошат чиниите, а после се чудят кой пръв бил започнал. Докато всичко истински велико е безначално подобно на вселената. То изведнъж се оказва съществуващо, без да се е зародило, сякаш винаги е било или е паднало от небето.

Аз също мисля, че на Русия й е съдено да стане първата държава на социализма за цялото съществование на света. Когато това се случи, то ще ни зашемети за дълго и дойдем ли на себе си, няма да си върнем загубената памет. Ще забравим какво и що е било и няма да търсим обяснения за невероятното. Новият ред ще бъде привичен за нас както гората на хоризонта или облаците над главите ни. Той ще ни заобиколи отвсякъде. Нищо друго няма да има.

Той още нещо говори и междувременно изтрезня. Но все още не разбираше какво се говори наоколо и отвръщаше не на място. Виждаше проявите на обща обич към него, но не успяваше да прогони тъгата, от която не беше на себе си. Тогава каза: