Шагренова кожа
- Автор: Балзак Оноре дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Пройкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шагренова кожа». Краткое содержание книги:
— В завещанието си майорът бил отредил известни суми за някои обществени заведения, но сега френското правителство е иззело наследството му от фондовете на Индийската компания. В момента то съществува в брой, в напълно осезаема форма. От две седмици безплодно търсех хора, заинтересувани от наследството на госпожица Барб-Мари О’Флаерти, когато вчера на тая маса…
В тоя миг Рафаел скочи и направи такова рязко движение, сякаш го бяха ранили. Последва нещо като безмълвен възторжен вик; в първия миг сътрапезниците му изпитаха смътна завист и обърнаха към него пламналите си очи. После се чу мърморене, което напомняше шум в роптаеща театрална зала, развълнувана врява, която нарасна, защото всеки искаше да каже някоя дума и да ознаменува огромното богатство, което бе донесъл нотариусът. Отрезвял внезапно от послушалата го съдба, Рафаел бързо разгъна върху масата салфетката, с която бе измерил шагреновата кожа. Без да се вслушва в нищо, той разстла отгоре й талисмана и неволно потръпна, като видя мъничката разлика между очертанията, изрисувани на бялата повърхност, и очертанията на кожата.
— Е, какво пък толкова? — възкликна Тайфер. — Богатството му е добре дошло.
— Поддържай го, Шатийон! — каза Биксиу на Емил. — Радостта ще го убие.
Ужасна бледност извая всички мускули по измъченото лице на тоя наследник, чертите му се разкривиха, скулите му побеляха, трапчинките Потъмняха, то се превърна в безжизнена маска, а погледът му застина. Той виждаше пред себе си СМЪРТТА. Този великолепен банкер, заобиколен от повехнали куртизанки, от преситени лица, тази агония на радостта, бе жива картина на неговия живот. Рафаел три пъти огледа талисмана, който свободно се вместваше в безпощадните линии, означени върху салфетката: искаше му се да се съмнява, но ясното предчувствие унищожаваше цялото му неверие. Светът му принадлежеше, той можеше всичко и не искаше вече нищо. Като пътник сред пустиня, той имаше малко вода, за да утоли жаждата си, и измерваше живота си с броя на глътките. Той виждаше колко дни ще му струва всяко желание. И вярвайки на шагреновата кожа, се вслушваше в дишането си, чувствуваше как се разболява и се питаше: „Дали не съм туберкулозен? Може майка, ми да е умряла от гръдна болест?“
— Хей, Рафаел, сега ще има да се забавлявате! Какво ще ми подарите? — запита Акилина.
— Да пием за смъртта на чичо му майор О’Флаерти! Това се казва човек!
— Той ще стане пер на Франция.
— Много важно! Като че ли перовете на Франция представляват нещо след Юлските събития! — каза критикарят.
— Ще ги наемеш ли ложа в Италианския Театър?
— Надявам се, че ще ни почерпите? — каза Биксиу.
— Човек като него знае как да разгръща нещата — заяви. Емил.
Приветствията на това весело сборище отекваха в ушите на Валантен, без той да проумява смисъла на думите; неволно го обземаха мисли за еднообразния и безцелен живот на някой бретонски селянин със сума ти деца, който си оре нивата, яде елдена каша, пие ябълково вино от стомната си, вярва в Богородица и в краля, причестява се на Великден, танцува в неделя на някоя зелена поляна и нищо не разбира от проповедите на свещеника. Гледката, която се откриваше пред очите му, позлатените облицовки, куртизанките, пирът, целият този разкош пресекваше дъха му и го караше да кашля.
— Желаете ли аспержи? — извика към него банкерът.
— Не желая нищо! — отвърна Рафаел с гръмовит глас.
— Браво! — забеляза Тайфер. — Разбирате, че сполуката ви дава право на безочие. Вие сте от нашите! Господа, да пием за властта на златото. Господин дьо Валантен е шестократен милионер и е всемогъщ. Той е крал, може всичко и се поставя над всичко като всички богаташи. От днес нататък за него думите ФРАНЦУЗИТЕ СА РАВНИ ПРЕД ЗАКОНА са лъжа, изписана в началото на хартата. Той няма да се подчинява на законите, законите ще му се подчиняват, За милионерите няма ешафоди и палачи!
— Да — отвърна Рафаел, — те сами са си палачи!
— Още един предразсъдък! — възкликна банкерът.
— Да пием! — каза Рафаел и прибра талисмана в джоба си.
— Ама какво правиш? — запита Емил, като го хвана за ръката. — Господа — добави той, обръщайки се към останалите, които бяха доста изненадани от поведението на Рафаел, — знайте, че нашият приятел дьо Валантен, впрочем не, ГОСПОДИН МАРКИЗ ДЬО ВАЛАНТЕН, притежава тайната на сполуката. Желанията му се сбъдват в момента, в който ги изрече. Ще го сметнем за грубиян или за безсърдечен, ако не направи всички ни богати.
— Ах, миличък Рафаел, искам перлена огърлица! — възкликна Йофрази.