Планетата на ветровете
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард, Татъл Лайза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата на ветровете». Краткое содержание книги:
С’Рела не можеше да повярва на ушите си.
— А ти какво ще правиш, Гарт? — попита Марис.
Той се намръщи.
— Зависи от знахарите. Изглежда, имам три възможности. Да умра, да стана инвалид или да се излекувам и да се захвана с търговия. Натрупах достатъчно парици, за да си купя корабче, с което мога да пътувам и да посещавам други острови. Макар че малко ме е страх да се клатушкам из океана. — Той се изсмя. — Двамата с Дор нали все се шегувахте с мен, че ме бива да търгувам. Помниш ли, Марис? Веднъж ми каза, че съм в състояние да продам дори крилете си, ако сделката си я бива. Е, май пророчеството ти ще се сбъдне. Само че няма да получа нищо в замяна на крилете, които давам на С’Рела.
Поговориха още час — за търговци, моряци, за оттеглили се летци; от време на време Гарт ги забавляваше с шегите си.
— Да знаеш, че Корм е посинял от яд заради твоето приятелче Вал — подхвърли той по едно време. — Но не мога да кажа, че го виня. Той е много добър летец и никога не си е представял, че може да изгуби крилете. Но ето че сега това е на път да се случи, и то заради Еднокрилия. Марис, имаш ли нещо общо с това?
Тя поклати глава.
— Ни най-малко. Идеята беше на Вал. Не вярвам да го признае, но мисля, че иска да победи един от най-добрите летци, за да накара останалите да забравят за случая с Ари. А това, че жената на Корм е на съдийската маса, може да бъде подходящо извинение, в случай че изгуби. Винаги може да се оправдае, че съдиите са били предубедени.
Гарт кимна, пусна още една шега за сметка на Корм, после се обърна към сестра си.
— Риеса, защо не покажеш на С’Рела къщата?
Риеса схвана намека.
— Разбира се. Ела с мен, девойче.
С’Рела я последва навън.
— Много е сладка — подхвърли Гарт, когато двете излязоха. — Марис, казах ли ти, че ми прилича на теб, когато беше малка? Помниш ли първия път, когато се срещнахме?
— Помня, разбира се — кимна засмяно Марис. — Беше първият ми полет до Ейрие.
— Да, тогава май видя и Гарвана. А той пък изпълни коронния си номер.
— Никога няма да го забравя — отвърна Марис.
— Ти ли подготвя Еднокрилия?
— Не.
Гарт се засмя.
— Всички смятат, че си ти. Помним колко впечатлена беше от Гарвана. Кол дори написа песен за него, помниш ли?
Марис се усмихна.
— Помня.
Гарт понечи да каже още нещо, но се отказа. За няколко минути в стаята се възцари тишина и лицето на Гарт помръкна.
Изведнъж той се разплака — в началото се съпротивляваше, после се предаде и протегна големите си ръце към нея, а Марис седна на ръба на леглото и го прегърна.
— Знаех си… Марис, не исках С’Рела да ме види, но е толкова тежко… толкова…
— О, Гарт — прошепна тя и го целуна нежно; мъчеше се да сдържи собствените си сълзи. Измъчваше я безпомощност. Изведнъж си помисли как би се чувствала, ако беше на мястото на Гарт. Разтрепери се и го притисна още по-силно към себе си.
— Отбивай се колкото се може по-често — каза той. — Не зная как ще я карам без свободата… без да видя повече Ейрие… но не искам да те загубя, теб и всички мои приятели… о, проклети да са тези сълзи… Марис, обещай ми, че ще идваш.
— Обещавам, Гарт — рече тя. Опитваше се да говори спокойно. — Освен ако не надебелееш толкова, че да не мога да те понасям.
Той се разсмя през сълзи.
— Ах! — въздъхна тежко. — Тъкмо се надявах най-сетне да си похапвам на воля.
Отвън отекнаха стъпки — Риеса и С’Рела се връщаха. Гарт побърза да изтрие сълзите си.
— Вървете — рече той. — Тръгвайте си, че съм изморен. Утре ще ви чакам да ми кажете как е свършило състезанието.
Марис кимна. С’Рела застана до нея и преди да си тръгне се наведе и целуна Гарт по бузата.
Вървяха бавно, наслаждавайки се на свежия нощен вятър. Разговаряха за Гарт, малко за Вал, а веднъж С’Рела спомена крилете — нейните криле — но изглежда, още не вярваше, че ги притежава.
— Аз съм летец — повтаряше тя щастливо. — Истина е. Но не беше толкова просто.