Нежни убийства
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нежни убийства». Краткое содержание книги:
„Трябваше да го оставя да се притеснява“ — помисли си Ший, докато оставяше слушалката.
— А сега, господин Бейкър, нека прехвърлим отново по-важните подробности. Вие казахте, че сте видели как някой взема дебелия плик от госпожа Уелс?
Бейкър поклати глава.
— Не „взема“. Както ви обясних, аз си помислих, че той се опитва да я задържи да не падне и поема плика.
— И не можете да си спомните нищо за външния вид на този човек? Изобщо не сте зърнали лицето му?
— Не. Жената, госпожа Уелс, стоеше леко извърната на една страна. Аз гледах право в нея, защото чувствах, че нещо не е наред, че е някак нестабилна. И тогава онзи мъж, непознатият де, хвана плика.
— Вие сте сигурен, че е бил мъж?
— Видях ръката му — нали разбирате, ръкава на палтото му, пръстите.
„Все пак стигнахме донякъде“ — помисли си Ший с надежда.
— Какво палто носеше?
— Не беше за специален сезон. Но беше хубаво. Толкова поне видях. Хубавите дрехи говорят сами за себе си, не мислите ли? Не мога да бъда сигурен, но май неговото беше „Бърбъри“.
— „Бърбъри“?
— Точно така.
— Това фигурира в бележките ми. Казахте го миналия път. Забелязахте ли дали носи пръстен?
Бейкър поклати глава.
— С положителност не, нямаше пръстен. Трябва да разберете, капитане, цялата тая работа стана за част от секундата и после очите ми бяха приковани в горката жена. Аз просто знаех, че камионът ще я прегази.
„Значи палто деми-сезон като «Бърбъри» — помисли си Ший. — Ще проверим с какво е бил Уелс на работа този ден.“ Той стана.
— Съжалявам за безпокойството, господин Бейкър, и много ви благодаря, че се отзовахте на поканата ми тази сутрин.
Бейкър, вече убеден, че не е заподозрян, изглежда не изгаряше от желание да си тръгне.
— Не зная дали това може да е от полза, капитане, ама… — Той се поколеба.
— Всичко може да се окаже от полза — каза Ший бързо. — Какво имате предвид?
— Ами, може и да греша, ама аз наистина останах с впечатление, че мъжът, който взе плика, носеше часовник с тъмна кожена каишка.
Един час по-късно инспектор Марти Пауър се намираше в офиса на Джъстин Уелс. Самият Уелс не беше там, но инспекторът си побъбри доста ползотворно с Барбара Джинграс — момичето в приемната, което се оказа доста общително. За по-малко от три минути той научи всичко за това, как Барбара чула Каролин Уелс в радиопредаването „Питайте доктор Сюзън“ в понеделник и как казала на господин Уелс за това, когато той се върнал от обяд.
— Мисля, че това или го вбеси, или го разстрои, нещо такова — призна му тя, — защото по-късно той излезе, без да ми каже кога ще се върне.
— Помните ли дали е бил облечен с палто, когато е излязъл? — попита Пауър.
Барбара прехапа устни и се смръщи в усилие да се сети.
— Чакайте да видя. Сутринта беше с палтото си от туид. Той е много взискателен към дрехите си и аз винаги забелязвам с какво е облечен. Виждате ли, моят приятел Джейк е горе-долу на ръста на господин Уелс и е тъмнокос, също като него, тъй че когато искам да му купя някаква дреха за подарък, винаги гледам да му намеря нещо подобно на онова, което съм виждала да носи господин Уелс.
Барбара се усмихна на инспектора.
— Всъщност, рожденият ден на Джейк беше миналата седмица и аз му купих риза на сини и бели райета с бяла яка и маншети, точно каквато има и господин Уелс. Струваше цяло състояние, но той много я хареса. А връзката…
Без да проявява интерес към вратовръзката, която Джейк беше получил за рождения си ден, Марти Пауър я прекъсна:
— Значи вие твърдите, че в понеделник Джъстин Уелс е бил с палто от туид?
— Абсолютно. Само че… един момент. Знаете ли какво? Когато господин Уелс излезе в понеделник след обяд, той пак беше с палтото от туид, но когато се върна, вече носеше „Бърбъри“. Не бях помислила за това, но вероятно си е ходил до вкъщи.
Последното, което инспекторът научи, и според него представляваше съществена информация, бе, че Уелс винаги носел часовник с тъмна кожена каишка.
63
Почти през целия ден в четвъртък Алекс Райт имаше насрочени срещи, затова поръча на шофьора си Джим Кърли да го вземе в девет без петнайсет сутринта. Джим винаги поздравяваше сърдечно своя шеф, след което се поставяше изцяло в негова услуга и се обаждаше само когато чувстваше, че реакцията му е или желана, или уместна.
Понякога Алекс Райт очевидно изпитваше желание да разговаря и те си бъбреха за всичко — за времето, за политика, за насрочените мероприятия, за внуците на Джим. В други дни Алекс го поздравяваше любезно, после отваряше куфарчето си или „Ню Йорк Таймс“ и седеше мълчаливо през по-голямата част от пътуването.