Другото лице
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Лалова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Другото лице». Краткое содержание книги:
— Какво се е случило с дъщеря ми?
— Била е прободена с нож. Случайно бях в болницата, когато я донесоха.
— Кой…
Гролиър не довърши въпроса си.
— Може би са били крадци — каза Меган тихо. — Нямаше нищо у себе си за установяване на самоличността й, освен къс хартия с моето име и телефонния ми номер.
— На бланка на „Дръмдоу“ ли?
— Да.
— Къде е дъщеря ми сега?
— В… в патологията на Манхатън.
— Тоест в моргата.
— Да.
— Как ме откри, Меган?
— Чрез съобщението, което оставихте предишната нощ да се обадим в „Паломино“.
Ъглите на устата на Франсис Гролиър се разтегнаха в бегла усмивка.
— Оставих това съобщение с надеждата да се свържа с баща ти. С бащата на Ани. Той винаги поставяше теб на първо място, знаеш ли. Толкова се страхуваше да не би ти и майка ти да разберете за нас. Толкова се страхуваше.
Меган виждаше как шокът преминаваше в гняв и отчаяние.
— Толкова ми е мъчно — това беше всичко, което успя да изрече. От мястото, на което седеше, виждаше коледната снимка. „Мъчно ми е за всички нас“, добави наум.
— Меган, трябва да поговорим, но не сега. Искам да остана сама. Къде ще отседнеш?
— В хотел „Сафари“.
— Ще ти се обадя там по-късно. Моля те да си отидеш — затваряйки вратата, Меган чу дълбоките хлипове, задавените ридания, които разкъсваха сърцето й.
Тя отиде в хотела с надеждата, че ще има места и няма да срещне някой, който да я вземе за Ани. Настаняването стана бързо и десет минути по-късно затвори вратата на стаята и се строполи на леглото, обзета от жал, чувство за споделена болка и вледеняващ страх.
Франсис Гролиър искрено вярваше, че любовникът й Едуин Колинс е жив.
48
Във вторник сутринта Виктор Орсини се премести в личния кабинет на Едуин Колинс. Предишния ден бяха идвали от компанията за почистване — бяха измили стените и прозорците и бяха изпрали мокетите. Сега в стаята беше чисто като в аптека. Орсини не желаеше дори да помисли за нова подредба. Не и в този момент, както вървяха нещата.
Знаеше, че в неделя Меган и майка й са изнесли от кабинета личните вещи на Колинс. Предполагаше, че са чули съобщението, оставено на телефонния секретар, и са взели лентата. Можеше само да гадае как са го приели. Надяваше се, че няма да се занимават с личния служебен архив на Колинс, но те бяха изнесли всичко. От сантименталност? Едва ли. Меган беше умна. Тя търсеше нещо. Дали беше същото, което той толкова горещо желаеше да намери? Дали беше някъде сред онези документи? Щеше ли да го открие?
Орсини спря да разопакова нещата си. Беше разгърнал сутрешния вестник върху бюрото — бюрото, което бе принадлежало на Едуин Колинс и скоро щеше да бъде пренесено в „Дръмдоу“. Статията на първа страница с последните новини за скандала в „Манинг“ съобщаваше, че щатските медицински следователи са посетили клиниката в понеделник и вече се ширят слухове, че Хелън Петрович може би е направила не една и две сериозни грешки. Сред замразени ембриони са били намерени и празни епруветки, което говореше, че липсата на медицински знания на Петрович може би е довела до неправилното маркиране и дори унищожаването на ембриони.
Независим източник, който настоял да остане анонимен, заявил, че най-малкото, което може да се окаже, е, че клиентите са плащали ненужно огромни суми за съхранението на ембрионите им. В най-лошия случай жените, които може би няма да могат отново да отделят яйцеклетки за оплождане, вероятно са загубили последната си възможност за биологично майчинство.
До статията имаше копие на писмото на Едуин Колинс, в което той горещо препоръчваше „д-р“ Хелън Петрович на д-р Джордж Манинг.
Писмото беше с дата 21 март — преди почти седем години — а пощенското клеймо беше от 22 март.
Орсини се намръщи, извиквайки в паметта си обвиняващия, гневен глас на Колинс по телефона от колата му през онази нощ. Той се втренчи във вестника и в четливия подпис на Едуин Колинс върху препоръката. Пот изби по челото му. Някъде в този кабинет или в папките, които Меган Колинс беше отнесла у дома, се намираше неоспоримото доказателство, което щеше да свали картите на масата, помисли си той. Но дали някой щеше да го открие?
Часове наред Бърни не успяваше да овладее гнева, който онзи отвратителен пътник беше предизвикал у него. Веднага, щом като майка му си легна в понеделник вечерта, той слезе в мазето, за да си пусне отново записите с Меган. Лентата с телевизионните новини беше озвучена, но онази, направена сред дърветата, му беше любимата. Караше го да изпитва диво желание отново да бъде край нея.
Той въртя лентите през цялата нощ и си легна едва когато първият лъч на зората просветна през процепа на бюфета, с който беше препречил прозореца на мазето. Мама щеше да забележи, че леглото му не е докосвано.