Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Хм… чух нещо такова — леко замисляйки се, каза госпожа Елиза. — Но нали бяхте загинал.
— По-скоро изчезнал — открито се усмихна Майсторът. — На практика ще го считаме за тактическо отстъпление или мисия в лагера на врага. Като цяло, така се случи, че мога да помогна за вашия проблем.
Госпожа Елиза се намръщи.
— Интересно, и как ще стане това?
— Имам информация за обира.
Даркин направо подскочи.
— Знаеш кой е обрал хранилището?!
— Разбира се — добродушно се усмихна младежът. — Аз бях.
Действие 1
За моя немалка радост, Майстор Ревел не ми чете поредното конско заради закъснението. По-точно, той просто не забеляза, че съм се мотал някъде цял час. Но смачкания ми външен вид забеляза веднага и ме обсипа с въпроси: казвай, какво се е случило, нападнал ли ме е някой? Всъщност, според мен той беше прекалено обезпокоен, сякаш знаеше, че ме заплашва някаква опасност. Уверявайки се, че никой не ме е нападал, той отново ми напомни непременно да посещавам Майстор Некор. Аз самият нямах нищо против да се заема сериозно с експериментите, защото още от вчера предвкусвах как ще се разхождам из лагера в компанията на няколко въоръжени до зъби неживи. Искаше ми се да видя лицата на Ейнджъл и компания…
— Относно твоите способности… Ще проуча резултатите и с Орион ще обсъдим възможните начини за ускоряване на процеса на възстановяване. Но не мога да обещая нищо. Може би просто трябва да се изчака, докато всичко се формира от само себе си.
— Ще почакам — с леко сърце отговорих аз. — Важното е, че сега знам, че те ще се върнат.
— Щял да почака — недоволно измърмори Майстор Ревел. — Аз нямам време да чакам, войната е под носа ни, а и…
Наострих уши, но Майсторът така и не продължи.
— Добре, върви при Майстор Некор, той вече те чака. Днес ще се наложи да пропуснеш занятието при скаутите… Всъщност може би ще е по-добре изцяло да се прехвърлиш към изследователския център. Защо да губиш време с тези безполезни занятия?
Ами да, правилно, направо ме затворете в клетка, за да не ме заплашва нищо и да не губя време за глупости.
— Не бих го нарекъл безполезни — не се съгласих аз.
— Ще поговорим за това утре — отвлечено отвърна Майстор Ревел и имах ясното усещане, че той вече отдавна е решил всичко за мен.
Исках да поспоря, но не продължих, отлагайки всичко за утре. Сега не бях в такова състояние, че да изложа някакъв друг аргумент освен баналното: „Искам“ — а това Майстор Ревел очевидно нямаше да разбере.
Майстор Некор се зарадва на появата ми като малко дете. Изглежда не го огорчи дори фактът, че черепът вече няма да е в лабораторията. И скоро разбрах защо. Просто сега той целият изгаряше в очакване на новите опити: местният зоопарк в пристъп на щедрост беше дал не само мъртви обитатели на Прокълнатите земи, но и няколко живи екземпляра. Ученият просто не можеше място да си намери от нетърпение.
В залата на лабораторията бяха разположени труповете на няколко животни, които до неотдавна използвахме при тренировъчните боеве в зоопарка. А в ъгъла чакаха реда си две клетки, в едната от които стоеше зъбатия „скокливко“, а във втората — каменна топка, хранеща се с всички видове енергия.
— Хайде започвай! — радостно потривайки ръце, нареди Майсторът.
Дадоха ми моя артефакт и аз се заех за работа. Първо подложих на въздействие вече познатия ми паяк, записан в справочника на скаутите като „Черната вдовица“. Според мен беше точно онзи паяк, хванат от Велхеор в зоопарка. Уви, след мислената ми команда „вдигни това същество“ и без това окълцания труп буквално се разлетя на парченца, обливайки със слуз прекалено любопитния Майстор Некор. А тъй като нямах намерение да си пъхам носа в останките, аз предварително бях отстъпил в другия ъгъл на залата — знае ли човек как ще се държи нежив, направен от толкова нестандартен материал.
— Много интересно — промърмори, без изобщо да се разстройва, Майсторът, докато без особен успех почистваше разчорлените си коси от лепкавата зелена слуз.
— Надявам се, че днес не планираме да съживяваме отровни гадини? — недоволно попитах аз. — Без подходяща защита няма да го направя.
— Не, не — увери ме Майсторът. — Мисля, че се досещам каква е работата. Достатъчни са още няколко опита, за да потвърдят моята теория…
— Каква е тя? — заинтересувах се аз.