Нейната малка тайна

— Принуждавате ме да ви разкажа някои неща — казал Доктора. — Макар че това е в разрез с принципите ми, но в този случай… Владимир Иванович, Варя беше съвсем нормално момиче, завърши институт и една година работи в едно училище. В Деня на учителя отишла на ресторант и там се запознала с някакъв младеж. Но вие сигурно сте чували тази история, за нея дълго се говореше в града. Сега Варя има друга фамилия. — Доктора разказал накратко предисторията на моята среща с тримата малоумници, а после много цветисто и подробно описал и телесните повреди, с които съм постъпила в болницата. — Изобщо много си е изпатила… Не зная чий мозък би издържал, а това момиче е възпитавано строго, то е скромно и благонравно… Много трудно я измъкнахме, но на психиката й беше нанесен съкрушителен удар. Измъчваха я кошмари и постоянен страх и тя на няколко пъти се опита да се самоубие. — На това място Доктора малко попреувеличил, но аз не му се разсърдих. — После майка й почина и момичето остана съвсем само. Две години се влачи по болниците, усърдно работихме с нея и явно постигнахме обнадеждаващи резултати, защото постепенно тя започна да се оправя. Лежа няколко месеца в една московска клиника, а след като я изписаха, случайно се запозна с един младеж. Вие сте прав: Варя е красавица… Мислех, че те се обичат, бъдещият й мъж беше състоятелен човек и можеше да й подсигури необходимите грижи… Ожениха се. И… не ми е удобно да ви разказвам това, но, общо взето, започнаха трудности от сексуален характер. Варя… наложи ми се да разкажа всичко на мъжа й, надявах се, че той ще разбере и в крайна сметка любовта и търпението ще си кажат думата… Той замина в чужбина, но без Варя, вярно — остави й пари. Външно тя възприе това спокойно, само някак притихна и всъщност на практика престана да разговаря. Веднъж, когато вече живеехме тук, тя си дойде от разходка много весела и възбудена и ми разказа, че когато се връщала от пазара, срещнала някакъв младеж и той я докарал с колата си. Не знаех дали да се радвам, или да се тревожа, но Варя трепетно чакаше неговото обаждане и изглеждаше толкова щастлива… Той действително й се обади и й определи среща за пет часа. Тя беше много развълнувана и дори тръгна по-рано, а се върна късно вечерта в страшно състояние. След като малко се посвести, започна непрекъснато да повтаря едно и също: „Той го уби.“ Едва успях да я успокоя. На сутринта не помнеше нищо от станалото предишния ден, фантазираше си разни неща, плачеше и се опита да пререже вените си. Трудът, който бяхме положили в течение на две години и половина, отиде по дяволите. Сега разбирате ли?