Евангелието на Луцифер

Представата на дракулсънджейците за Луцифер/Сатаната е доста по-комплексна, отколкото у модерни сатанисти като Ла Вей. Също както гностиците и катарите дракулсънджейците вярват, че светът е създаден от демиург, по-нисшестоящо божество, но докато гностиците и катарите не заявяват категорично, че този демиург съвпада с образа на Сатаната, дракулсънджейците смятат, че демиургът е тъмната, следователно зла част от троицата. Свещеният им символ, трикветрата, символизира Бог, Сатаната и сила, която наричат costhul, обединяваща божественото и сатанинското, двете противоположности на вселената. Те твърдят, че Бог и Сатаната са част от costhul — едно универсално цяло. Точно както християните смятат Отца, Сина и Светия дух за едно цяло, не три образа, дракулсънджейците почитат Бог, Сатаната и costhul като равностойни. Тъй като юдаизмът, християнството и ислямът се кланят на изключително божествените (светли) сили, сектата се опитва да поддържа баланса във вселенския costhul, като най-напред се моли, и с това подсилва Сатаната и силите на мрака. Вярват в Бог, но за тях той е просто една трета от божественото цяло.

Нездравите практики и ритуали на сектата — включващи кръвни жертви, тамян и голота — се дължат на примитивни представи и на връзките между земните хора и боговете. Тамянът има същата символна стойност, която можем да открием във всяка една римокатолическа литургия и до ден-днешен. Още от античността насам вярващите смятат, че тамянът освещава места и действия. Като символична жертва той отнася със себе си молитвите при боговете. Още в Петокнижието се описва предпочитанието на Господ към тамяна. Голотата е свързана със стремежа им към чистота, към основното, изначалното. Адам и Ева например били голи допреди първородния грях. Като събличат жертвите си, дракулсънджейците вярват, че в смъртта си те биват връщани при боговете, както са били създадени, голи и чисти.“