![Конго [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/6/4/6/kongo-bg-download.jpg)
Конго [bg]
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Конго [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз така или иначе щях да го направя — каза Мънро.
Рос никога не беше чувала някой водач на експедиция да води групата си през непозната и дива област нощем.
— Така ли? Защо?
— Защото препятствията по долното течение на реката ще се преодолеят по-лесно нощем.
— Какви препятствия?
— Всяко нещо по реда си — отвърна Мънро.
Оставаше им една миля до Рагора, когато до слуха им стигна далечният грохот на мощна вода. Ейми веднага се възбуди и непрекъснато сигнализираше Каква вода? Елиът се опита да я успокои, но без да влага много старания; Ейми трябваше да свикне с реката и да превъзмогне страховете си.
Когато обаче се добраха до Рагора, те откриха, че звукът идваше от някакви прагове нагоре по течението; частта от реката точно пред тях беше широка към петдесетина фута и влачеше мудно мътните си води.
— Не изглежда толкова зле — отбеляза Елиът.
— Така е — съгласи се Мънро.
Мънро обаче премълча истината за Конго. Четвърта по големина река в света (след Нил, Амазонка и Янгцзъ), тя беше уникална в много отношения. Гънеше се като гигантска змия през територията на почти цяла Африка, пресичайки два пъти екватора; първият път отиваше на север, към Кисангани, а по-късно завиваше на юг, към Мбандака. Това беше факт толкова забележителен, че дори преди сто години географите не са могли да повярват в него. Тъй като Конго тече и на север, и на юг от екватора, някъде по течението й винаги има дъждовен сезон; реката никога не претърпяваше сезонните флуктуации, на които бяха подложени реки като Нил. Конго вливаше едно постоянно количество вода от 1 500 000 кубически фута всяка секунда в Атлантическия океан, приток по-голям от всяка друга река с изключение на Амазонка.
Този сложен курс обаче правеше Конго също така и най-трудно плаваемата от всички реки. Първите сериозни препятствия започваха с бързеите на езерото Станли, на триста мили от Атлантика. На две хиляди мили навътре в континента, при Кисангани, където реката беше все още миля широка, водопадът Вагения блокираше цялата речна навигация. Когато човек се промъкваше срещу течението покрай ветрилото от притоци, спънките ставаха още по-жестоки, защото над Кисангани притоците се спускаха стръмно от изворите си, високите савани на юг, и високите 16 000 фута покрити със снежна шапка планини Рувензори на изток.
Притоците образуваха серия ждрела, най-впечатляващото от които беше Порт д’Анфе, Вратата на Ада, в Конголо. Тук мудната река Луалаба се провираше през ждрело дълбоко половин миля и широко само сто ярда.
Рагора представляваше един дребен приток на Луалаба, като се вливаше в нея близо до Кисангани. Племената около реката го наричаха баратавани, или „измамният път“, защото Рагора беше известна с мръсното си променливо поведение. Основната й черта беше Ждрелото, врязана скална теснина дълбока двеста и на места широка не повече от десет фута. В зависимост от последните превалявания, Ждрелото на Рагора представляваше или приятен сценичен спектакъл, или кипящ кошмар от бяла пяна.
В Абуту бяха още на петнайсет мили нагоре по течението от ждрелото, а състоянието на реката не им казваше нищо какво ги очаква в него. На Мънро това му беше пределно добре известно, но не се чувстваше задължен да го разясни на Елиът, особено след като в момента Ейми бе обсебила цялото му внимание.
Ейми следеше с нарастващо безпокойство как Кахега и хората му надуваха двата сала Зодиак. Тя задърпа Елиът за ръкава и запита настойчиво Какви балони?
— Това са лодки, Ейми — каза той, макар и да усещаше, че тя вече го бе проумяла. „Лодка“ беше дума, която тя бе заучила много трудно; тъй като не обичаше водата, не проявяваше никакъв интерес към всичко предназначено за пътуване по нея.
Защо лодка? запита тя.
— Сега пътуваме с лодка — обясни Елиът.
И действително в момента хората на Кахега избутваха лодките до водата, и ги товареха с оборудването, трупайки до гумените опори на горния ръб на борда.
Кой пътува? запита тя.
— Всички ние пътуваме — отвърна Елиът.
Ейми продължи да наблюдава внимателно. За нещастие, всички бяха нервни. Мънро крещеше заповеди, мъжете работеха прибързано и често изтърваха или слагаха неправилно пакетите. А Ейми винаги беше крайно чувствителна към настроенията на хората около нея. Елиът никога нямаше да забрави колко упорито бе настоявала тя, че нещо не е наред със Сара Джонсън дни преди накрая Сара да признае на екипа от проекта Ейми че се е разделила със съпруга си. Сега Елиът беше сигурен, че Ейми е усетила напрежението. Прекосим вода в лодка? запита тя.