Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
— Какво пък — промълви Блейс, — това не се разминава чак толкова с идеите, които исках да обсъдя с вас.
— Прекрасно — не отстъпваше от позицията си Хамър. — Единствената ни надежда да оцелеем, е да има само един човек, който да ръководи и да взима решения. Това тук не е Асоциация, и вие го знаете. А що се отнася до секретните файлове — това е само един мой опит да защитя организацията, ако някога бъдем откъснати от Другите и се наложи да разчитаме само на собствените си сили.
— Не мисля, че на Дахно ще му хареса отговора ви — меко отбеляза Блейс.
— Не се и съмнявам! Но това отлично го знам, а и вие също. Отново ви питам, какво искате?
— Какво искам ли? — откликна Блейс. Той се облегна назад в креслото и сплете пръсти. — А Дахно какво иска? А какво иска всеки от нас, вие, например? Знаете ли, Хамър, това са все безсмислени въпроси и те ни показват, че всъщност ние мислим само за себе си. А не трябва да бъде така. Вие сте били убедени в това, когато сте напускали Асоциация. Сигурен съм, че и сега го знаете.
— Разбира се — отговори Хамър. — Всички ние искаме Организацията да продължава да се разраства и да набира сили, но…
— Точно така — прекъсна го Блейс. — Цялата организация, Хамър. Аз съм сигурен, че помните какво ви е казвал брат ми за бъдещото й развитие. Дойде време да започнем работа по този въпрос, и всеки от нас ще участвува в това.
— Всеки? — повтори Хамър. — Имате предвид Дахно, и себе си, може би?
— Имам предвид нас, тоест всеки един от Другите — търпеливо поясни Блейс. — Помислете. Ние сме организация, защото сме хора. Различни хора. Ние притежаваме благодарение на произхода си едно ценно преимущество — свежо и жизнено възприемане на действителността.
— Да, но не всички имат такива способности — отвърна Хамър.
— Не — отговори Блейс, — не всички. Но според мен е по-важен факта, че на всички светове хората, приличащи на нас, се считат за особено надарени. И нашата цел е да убедим всички, че ние наистина сме особен народ — хора, родени да бъдем лидери.
— Но как ще стане това? — попита Хамър. Гласът му вече не беше толкова напрегнат. — И какво по-точно се очаква от мен да направя по този въпрос?
— Отговорът на първия ви въпрос е, чрез набиране на хора, такива като нас и обединяването им в организация, наричаща се Другите — доколкото знам, именно така ви наричат? Винаги е имало такава идея, и точно сега е момента да я реализираме на практика. А що се отнася до втория ви въпрос. Нима не разбирате, че ако осъществявате това, което ви казах, то няма начин след време да не застанете именно вие начело на една много голяма и могъща организация?
Блейс замълча, давайки време на Хамър да обмисли думите му. Той почувства, че властта му над този човек започва да расте. Даже начинът, по който седеше, се промени и неприязънта му към Блейс и напрежението изчезнаха, тъй като всичко, което Блейс му бе казал, се отнасяше и до самия него и бъдещето му развитие.
— Мисля, че разбирам — бавно промълви Хамър, и Блейс видя, че подхвърлената от него идея е толкова привлекателна, че изцяло е обсебила събеседника му, — това би ни направило едни от най-могъщите хора сред звездите.
— Най-могъщите! — потвърди Блейс.
— Докато се обучавахме, не са ни говорили нищо за това — замислено произнесе Хамър.
— Тогава са били други времена — поясни Блейс.
— Освен това не помня Дахно да е споменавал в речта си при завършване на курса нещо такова — добави Хамър.
— Едва ли бихте могли. — Блейс се облегна назад. — Но сега вие и сам виждате, че ако в момент, когато организацията е заета изцяло с вътрешните си проблеми се разбере, че Другите си организират тайни бойни групи… лайната, в които ще затънем, ще са едни и същи за всички.
Хамър се замисли и дълго време не се обади.
— Досещам се какво искате да кажете — обади се накрая той.
— Само си представете, че се случи нещо неприятно, и вие или някой друг от ръководителите на филиалите на Другите не успеете да се справите бързо с това — заговори Блейс, — освен това властите вземат, че хванат непосредствения извършител и разберат, че е нает от вас, то тогава простите хорица — а те са хиляди пъти повече от нас, — ще започнат да гледат на Другите с подозрение.
Той отново млъкна, за да даде възможност на Хамър да смели и тази информация.
— Ние не можем да допуснем това да се случи — продължи той. — Името на нашата организация трябва да предизвиква у хората желание да станат като нас и да искат да ни последват, а не да ни унищожат. Не само защото подобно отношение би представлявало реална опасност за нас, а защото при подобна ситуация функционирането на нашата организация би било съвършено невъзможно. Разбирате ли ме?