Нинджа срещу Плаващия град (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нинджа срещу Плаващия град (Част II)». Краткое содержание книги:
При търсенето на местонахождението на Плаващия град Линеър и приятелят му Лю Кроукър бавно и болезнено проникват в мрежата на зловещ заговор, пуснал своите пипала от врящите задни улички на Сайгон чак до висшите ешелони на властта във Вашингтон и Токио…
Прекосявайки кървавата линия, разделяща доброто от злото, секса от смъртта и любовта от предателството, двамата приятели наближават до развръзка, която ще ви остави без дъх!
Кроукър беше на крачка от успеха, напрежението просто се усещаше във въздуха.
— Какви по-точно бяха отношенията ви с Веспър? — попита той.
— Вижте какво! — скочи Сърман. — Благодарение на Веспър успях да запазя радиовръзката си с Абраманов. Ако не беше тя, нашите контакти щяха да потънат безвъзвратно в разни машини за кодиране и контрол на комуникациите. В замяна искаше да знае всичко, свързано с проекта за наситените неутронни полета, върху които работим… — натика ръце в джобовете си и пристъпи към един от прозорците: — Тук искам да изясня един важен въпрос… Аз не съм предател! Цял живот работя върху секретни правителствени проекти и винаги съм давал всичко от себе си. Бих казал, че съм един наистина всеотдаен учен. Но всеотдайността… — рязко се извъртя, този път очите му бяха насочени директно в лицето на Кроукър: — Всеотдайността изисква и някаква награда, дявол да го вземе! А мен ме погребаха тук! Не мога да излизам, не мога да се срещам с хора, не мога да правя нищо, без да се попълнят куп формуляри и да се отговаря на тъпи, изпълнени с подозрение въпроси! За света извън тези стени аз съм мъртъв вече пета година! Но ще ви призная нещо — бих предпочел да умра хиляди пъти в действителност, вместо да водя този живот!
— Защо не напуснете?
Сърман замръзна на място, очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите си. После избухна в смях, тялото му се разтърси от конвулсии.
— Господи, човече! — изхълца той. — Нима не виждате къде сте? От обект като този никой не може да напусне просто ей така! Главата ми е пълна с уравнения, които имат пряка връзка с националната сигурност! — попи бликналите сълзи с ръкава си и добави: — Тази работа е доживотна… Съвсем отделен е въпросът, че когато постъпвах, никой не си направи труда да ме уведоми за това!…
Кроукър не изпита никакво съчувствие към проблемите на човека срещу себе си.
— Значи престоят ви тук няма нищо общо с проекта за наситените неутронни полета, така ли? — попита той.
— Напротив, има — отвърна Сърман с желязната логика на учен, отдавна откъснат от реалния живот. — Той каза, че ще направи своето откритие благодарение на мен… Успял е да създаде стабилен трансуранов изотоп. Знаете ли какво е трансуранов изотоп?
— Радиоактивно вещество с по-голям брой свободни атоми от тези на урана — кимна Кроукър. — И това го прави смъртоносно за хората. Зная и друго — с помощта на този изотоп той е създал страшно оръжие!
— Да, „Факел“ — кимна Сърман и рязко се отпусна на мястото си. — Мисля, че зная пътя, по който Абраманов е успял да създаде своя елемент 114, но все още не съм успял да го дублирам… — замълча, главата му уморено се отпусна между дланите. — Какви надежди имахме! Един почти неограничен източник на енергия, евтин и лесен за масово производство, край на цикличните енергийни кризи… Прекрасна мечта, нали? — главата му бавно се повдигна: — Но си остана само мечта. Абраманов създаде ужасното си оръжие и я превърна в кошмар… Най-лошото е, че материалът е високо избухлив и компактен. А това предполага създаването на ръчни атомни бомби, които могат да се пренасят едва ли не в джоб! В днешната политическа обстановка на локални етнически конфликти и терористични акции „Факел“ е съвършеното оръжие: компактно, чисто, с огромна унищожителна мощ…
Нещо прещрака в главата на Кроукър.
— Можете ли да влезете във връзка с него? — попита той.
— Не — поклати глава Сърман. — Радиосеансите прекъснаха преди пет дни, никой не отговаря на позивните ми…
— Каква връзка имате с оръжията, които се крадат от АМОП?
— Моля?
От обърканото изражение на Сърман беше съвсем ясно, че той няма никаква представа за дейността на Веспър в други обекти на АМОП. Беше решил да го накара да си събере багажа и да го остави под надзора на охраната при входа на обекта. Но сега му хрумна друго. Трябваше да открие начин да го измъкне навън, а веднага след това да влезе във връзка с Никълъс. Детонацията на „Факел-315“ трябваше да бъде предотвратена на всяка цена.
Поиска бяла престилка, после седна срещу Сърман и изсмука от него цялата налична информация за разположението на обекта и обичайните му маршрути.
Отидоха в лабораторията. Кроукър седна зад покрития с цинк рафт, а Сърман клекна зад него. Далеч по-лесно би било да вземе учения и да направи опит за измъкване веднага, но нещо му нашепваше, че трябва да остане и да изчака появата на Веспър. Не биваше да оставя на свобода един шпионин, промъкнал се толкова дълбоко в мрежата Нишики, че знае дори точното местоположение на скривалището на Оками. Беше длъжен да я отстрани, и то веднага, докато все още имаше относителен контрол върху бойното поле… Едновременно с това не можеше да се освободи от чувството, че пропуска нещо важно… Нещо, свързано с думите на Сърман…