Нинджа срещу Плаващия град (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нинджа срещу Плаващия град (Част I)». Краткое содержание книги:
При търсенето на местонахождението на Плаващия град Линеър и приятелят му Лю Кроукър бавно и болезнено проникват в мрежата на зловещ заговор, пуснал своите пипала от врящите задни улички на Сайгон чак до висшите ешелони на властта във Вашингтон и Токио…
Прекосявайки кървавата линия, разделяща доброто от злото, секса от смъртта и любовта от предателството, двамата приятели наближават до развръзка, която ще ви остави без дъх!
Кроукър разкъса жълтъка на едно от яйцата в чинията си и го разстла върху препечения бекон.
— Има ли странни приятели?
— Какво означава странни?
— Странни за един американски сенатор.
— Ричи има купища приятели.
Ричи. Един от най-влиятелните мъже в Америка!
— Сред тях беше ли и Доминик Голдони?
— Главатарят на мафията, дето го очистиха миналата година, ли имате предвид?
— Точно него.
— Може би — кимна Домино и избърса пръсти в салфетката. — Виждала съм сестра му… Как й беше името?
— Мерилин.
— Не, Маргарет. Помня я много добре. Съвсем не ми приличаше на италианска принцеса, ако разбирате какво искам да кажа…
Кроукър разбираше, при това отлично.
— Значи Маргарет и сенаторът се познават… Какви бяха отношенията помежду им?
Домино поклати глава.
— Сега е ваш ред. Кажете какво искате от Веспър.
Кроукър избърса устни, пое една голяма глътка кафе и неволно се запита колко голяма ще бъде дупката в стомаха му след броени минути.
— Снощи я видях — отвърна. — Беше в „Моникърс“ заедно с Маргарет, после двете изчезнаха със спортния нисан…
— Къде отидоха?
— Не зная.
— А Ричи?
— Маргарет се появи в стриптийз бара с една от неговите лимузини.
— Значи следите сестрата на Голдони — заключи тя.
— Нищо подобно — поклати глава Кроукър. Нямаше никакво намерение да откровеничи с тази жена. Тя беше на служба при хора като Лилехамър, а Лилехамър го беше предал. — Следях човек, който се намираше в „Моникърс“…
Домино извърна шава към слънчевата зимна градина, очевидно обмисляйки следващите си ходове.
— Сестра ми работеше при Леон Уоксман преди смъртта му.
— А аз — за Уилям Джъстин Лилехамър — погледна я в очите Кроукър.
— Наистина ли? Как тогава не се познавате? Лилехамър също работеше за Уоксман…
— Работеше в неговата агенция, докато аз бях нает за изпълнението на определена задача. Кракът ми не е стъпвал в кабинета му, всъщност дори не знаех, че има кабинет…
Домино нервно облиза устните си.
— Сигурен ли сте, че сте получили кодовете по законен начин? — попита тя — Ще ми бъде крайно неприятно, ако се окаже, че съм предавала секретни сведения на натрапник…
— Лилехамър ме нае за разследването на убийството на Голдони.
— И вие продължавате да душите наоколо? Нали стана ясно кой го е убил — някакъв смахнат виетнамец, Дък не знам кой си…
— До Дук — не успя да скрие усмивката си Кроукър. — Но не се разбра кой го е наел… Аз смятам, че това е бил Уоксман.
— Логично, особено след като стана ясно, че зад това име се е криел Джони Леонфорте…
По всичко личеше, че тази жена е нещо много повече от обикновена чиновничка.
Кроукър помисли малко, после попита:
— Как стана така, че Дидалъс е решил да се възползва от услугите на Уоксман?
— Имаше отлични препоръки.
— От кого?
— Не знам — поклати глава Домино, очите и замислено пробягаха по лицето му. — Може би Веспър знае…
— Значи имам още една причина да се срещна с нея…
Тя се облегна на масата.
— Кого по-точно следяхте в „Моникърс“?
— Страхувам се, че не мога да ви отговоря.
Тя рязко се изправи:
— Тогава и аз няма да отговарям на въпросите ви относно Маргарет и сенатора!
— Седнете на мястото си. Моля ви…
Тя с неудоволствие се подчини, а той си даде сметка, че губи в сложната игра на надхитряване и изпита дълбоко притеснение. Ако насреща му седеше мъж, играта без съмнение щеше да му се струва интересна. Но сега просто не знаеше как да я води… Може би все пак ще трябва да й каже истината…
— Ще ви призная нещо — промърмори той. — Лилехамър прибегна до услугите ми, защото беше сигурен, че в организацията има предател… Предупреди ме да не се доверявам на никого и предупреждението му се оказа наистина полезно…
— Но за да постигнете напредък в разследването, все някога ще трябва да се доверите на някого — отбеляза тя.
Беше права, разбира се. Но той просто не искаше да приеме този факт.
— Искам да разбера какви са били отношенията между Доминик Голдони и сенатора Дидалъс. Защото самото им наличие предполага трудности за каквото и да било разследване…
— Съгласна съм — кимна Домино. — Но всичко идва на мястото си, ако знаете, че Дидалъс е председател на подкомисията по проблемите на междущатските автомобилни превози и отговаря за общинските търгове по строителството на обществени сгради…
— А Маргарет поема щафетата, така ли?
— Предполагам. Не виждам друга причина за желанието и да поддържа отношения с Дидалъс… — на лицето й се появи игрива усмивка: — Виждате ли? Малко доверие никога не е излишно!