Завръщането на нинджата (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на нинджата (Част II)». Краткое содержание книги:
Босът на американската мафия Доминик Голдони е убит по тайнствен, почти ритуален начин. Лю Кроукър — бивш полицай и най-добрият приятел на Линеър, получава покана да се върне на работа и да се заеме с разследването, което отива далеч отвъд обикновената гангстерска война…
Този роман предлага вълнуващи преживявания, авторът е отличен познавач на източната психика, действието е наситено с приключения, сложни интриги и любов…
— Тук става въпрос за смъртен риск! — избухна Кроукър. — Нима не си даваш сметка какво предлагаш?
— Стига!
Гласът на Маргарет, висок и пронизителен, изведнъж ги накара да замръзнат по местата си.
— Млъкнете, вие двамата! — очите й, потъмнели от гняв, бавно се местеха от единия към другия. — Говорите за мен така, сякаш ме няма, сякаш съм стока, на която трябва да лепнете етикет! — рязко скочи на крака и добави: — Лю, имам нужда от малко чист въздух!…
— Разбирам — изправи се и Кроукър, Лилехамър неуверено стори същото. — Изобщо не трябваше да повдигаме въпроса за участието ти в бъдещите операции!
— Не! — тръсна глава тя. — Господин Лилехамър е абсолютно прав!
— Какво? — смаяно я изгледа Кроукър. — Да не би да си готова на…
— Мога да го направя. Вече ти казах, че Робърт няма да ми стори нищо лошо… Но решението ще бъде мое, а не на някой от вас или на федералните ченгета!
— Съвсем справедливо — кимна Лилехамър. — Не бих поискал от вас нищо повече… — отвори вратата, хвърли кратък поглед към Кроукър, на лицето му се появи усмивка и белезите от двете страни на устата му заприличаха на драсканиците, с които хлапетата изпълват стените: — Благодаря за времето, което ни отделихте, госпожо Де Камило!
Маргарет прекрачи прага, изчака Кроукър, после изведнъж се извърна назад.
— Между другото, казахте една неистина, господин Лилехамър — на лицето й се появи сладка усмивка: — Вие и тези като вас сте пряко свързани със смъртта на брат ми. Ако сред вас нямаше ченгета расисти, нямаше да има нужда от хора като Доминик Голдони. Ако сред вас нямаше толкова корумпирани служители, Доминик Голдони нямаше да има кого да подкупва… Ако сред вас нямаше жадни за слава кариеристи, той никога нямаше да умре преждевременно и по толкова жесток начин!
Когато аларменото устройство в ухото на Нанги започна да писука, той дълбоко спеше. Отвори очи, наоколо цареше непрогледен мрак. Протегна се, ръцете му потърсиха дръжката на бастуна. Беше заспал в креслото в хола, листовете хартия се плъзнаха от скута му и паднаха на пода. Наведе се да ги събере, остра болка прониза сакатия му крак. Листовете бяха запълнени е колони от цифри и кратки коментари за дейността на „Авалон ЛТД“. На пръв поглед те не съдържаха нищо особено.
Но за събирането на тези няколко листа с данни беше извършена огромна дейност, бяха сторени немалко ответни услуги. „Авалон“ беше частна компания, никой закон не я задължаваше да дава публичност на своята дейност.
Събра листовете на снопче, облегна се на драконовата глава и бавно се изправи. Прибра документите в сейфа, после излезе в антрето и започна да облича палтото си.
Настани се в колата и включи вентилатора за размразяване на стъклата. Очите му следяха тънкото ръбче лед на нивото на чистачките, което бавно се стопяваше. Реши да не буди шофьора си, изчака, докато писукането в ухото му промени своя тон и бавно потегли. След малко слушалката смени интензивността на сигнала, той даде газ и последва посоката му.
Информацията за „Авалон ЛТД“ все пак съдържа нещо полезно, помисли си той, докато излизаше на един от широките токийски булеварди. От нея ставаше явно, че тази компания поддържа активни търговски отношения в много области, но печалби нямаше. Кой бизнес може да търпи подобен баланс? Само фиктивният — онзи, който се използва като параван за пране на мръсни пари и преливане на капитали…
По торпедото на колата тичаха сребърно розовите отблясъци на неоновите реклами, лицата на редките пешеходци — главно туристи, зяпащи футуристичните електронни играчки и античните кимона по витрините, изглеждаха като лакирани… Тези хора не искаха да губят времето си в сън, за броените дни на престоя си искаха да видят всичко, което заслужаваше да бъде видяно.
Нанги потъна в дълбок размисъл, ръцете му въртяха волана напълно механично. Очевидно „Авалон ЛТД“ не е това, за което се представя, но най-важният за момента въпрос беше не какво в действителност представлява тя, а защо го насочиха именно към нея? Тайнственият непознат, представил се за брат на Винсънт Тин, посочва именно „Авалон ЛТД“ за своя компания… Защо? Не е ли било далеч по-лесно да каже името на някоя фиктивна фирма и разследването да приключи дотук? Всеки на негово място би постъпил така, включително и самият Нанги… Защо тогава този човек е решил друго?
Пред очите му пробягваха лица на млади момичета и рок звезди с платиненоруси коси, високи колкото неколкоетажна сграда и рекламиращи безалкохолни напитки или козметика… Присъствието им в огромната железобетонна джунгла на града изглеждаше някак сюрреалистично и странно, придаваше нови измерения на нощта…