Нинджа (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нинджа (Част II)». Краткое содержание книги:
— Аз също, но цялата работа ми прилича на кърваво отмъщение.
— Тук става въпрос за чест.
— И ти си очаквал всичко това, нали? — Воят на сирената вече ги оглушаваше, откъм тухлените стени долитаха възбудени човешки гласове. — Не се ли страхуваше от…
Никълъс поклати глава и му отправи една бледа усмивка. Време е, каза си той.
— Готов съм, Лю — прошепна той. — Вече съм напълно готов! — Излезе от колата. Болеше го всяко мускулче по тялото, главата му пулсираше, сякаш стисната в менгеме. На няколко метра от тях спря синьо-бяла полицейска кола, следвана от линейката. Цялата улица започна да проблясва в бяло-червени потоци ярка светлина и изведнъж заприлича на входа към някакъв странен увеселителен парк. Никълъс се приведе към прозорчето и все така тихо добави:
— Аз също съм нинджа, Лю!
— Ник, почакай!
Но той вече бързаше край прииждащата тълпа и миг по-късно фигурата му се стопи в нощта.
— Сам?
Татко, Татко. Никога в живота си не беше произнасял тази дума, но сега тя изведнъж изплува в съзнанието му.
— Да?
— Сам.
— Кой се обажда?
— Все още ли си мой равин?
— Ник, ти ли си?!
— Аз съм.
— Господи, какво става с теб?
— Всичко е наред. Как е Една?
— Една ли? Една е добре, умира да те види! Къде си?
Мълчание.
— Ник, добре ли си?
— Честно казано, не съм…
— Чакай малко… — приглушени звуци от далечен разговор, от друг свят. Свят, в който има домове, семейства, деца. Свят на ипотеки, спестявания, на двуседмична екскурзия в Европа през пролетта. Защо, по дяволите, се бърка в него?
— Слушай! Нали си в града? Една казва да дойдеш веднага. Петък вечер е, направила е пилешка супа… нали я обичаше?
— Да.
— Значи идващ. Ще хапнем, ще поговорим… — Пауза. — Една много ще се зарадва, тя отдавна се тревожи за теб.
Опря глава на остъклената рамка на кабината. На крачка от него, но сякаш безкрайно далеч, препускаха коли.
— Да, добре — каза й след кратка пауза. — Ще прескоча.
Излезе от кабината и спря едно такси. Семейство Голдман живееше в на ъгъла между Седемдесет и втора и Сентръл парк-запад. Поеха по Боуъри, която се вливаше в Трето авеню, пътуваха по него чак до Четиридесет и втора, където таксито сви вляво и започна да пресича града по посока към Осмо авеню. Малко след Бродуей Никълъс се наведе и почука на плексигласовата преграда.
— Спрете, ще сляза тук.
До този момент беше гледал безжизнено дългата редица кина и театри, които блестяха с хиляди разноцветни светлини покрай колата, заглавията подканящо мигаха с неоновите си букви.
Изчака разреждането на оживеното двупосочно движение и прекоси платното. Тръгна на запад, край редицата нови и блестящи в хром и стъкло порно магазини, над които гордо светеше надпис: „Двойките са добре дошли“. Вратата на единия се разтвори, от нея се измъкна висок негър с широкопола шапка и впити в бедрата зелени панталони.
— Истински хит — промърмори той. — Страхотна обстановка, кока, трева… Качествена стока…
Оттук нататък започваше безкрайната редица осветени рекламни пана на кинотеатрите. Почти всички предлагаха порно, с изключение на този, който Никълъс беше зърнал от прозорчето на таксито. В него даваха серия от три филма за кунгфу, в два от които главната роля се изпълняваше от Брус Ли.
Никълъс отброи долар и половина от дребните си пари, взе билет и влезе в салона. Вътре миришеше на застояла влага, беше доста по-светло от обикновените кина. Край автомата за сода в дъното се блъскаха хлапаци, главно негри и пуерториканци.
Намери си място и седна. Салонът беше почти пълен. На екрана Брус Ли убеждаваше за нещо двама виетнамци със зловещи муцуни. Публиката нетърпеливо шумеше и заглушаваше дублираните му реплики. Никой не даваше пет пари за диалога, всички очакваха тупаника.
Никълъс се облегна назад и известно време не отделяше поглед от лицето на актьора. Годините не бяха се отразили на това лице, от него продължаваше да се излъчва жизненост и готовност за бой, именно те привличаха зрителите и на най-калпавите постановки. Никълъс си спомни първата им среща. Запознаха се в Хонконг, където Ли се беше озовал след доста дълъг стаж в Холивуд — главно като каскадьор и преподавател по бойни изкуства на вече утвърдени звезди. Тъкмо беше започнал да се превръща в звезда, двамата е Никълъс се харесаха и си допаднаха, но обстоятелствата се стекоха така, че никога повече не се видяха.
Смъртта на Ли го разтърси дълбоко. Не се изненада от факта, че някой се е опитал да го убие; вече достатъчно го познаваше и си даваше сметка, че безкомпромисният му характер неминуемо му е създал куп врагове. Изненада се от друго — че опитът за убийство е успял. Цял живот се беше чудил как са го сторили, едва днес откри отговора.