Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Преди двайсет години тези цветове обявяваха принадлежността към една от двете могъщи групировки на Лабиринта, Поданиците на Кант и Лицата — но нито едните, нито другите имаха своя територия в Града на пришълците, а Лицата със сигурност никога не бяха приемали в редиците си нехора. И двете групировки бяха престъпни; Лицата търгуваха с плът и незаконни опиати, а Поданиците на Кант бяха джебчии и просяци, като освен това се занимаваха с охрана и изнудване. Делиан не можеше да си представи как са успели да се трансформират в обществена стража.
Самото гето се беше разраснало тройно, дори четворно, набъбнало като колония от гъби, а сега, през нощта, разцъфваше като насекомоядно растение, излъчвайки опасно притегателен сладък аромат. Взривът от пъстроцветни светлини на ярките табели над хотелите и казината се разбиваше на кални дъги в мокрия калдъръм.
Тези табели рекламираха развлеченията, които можеха да се намерят вътре: от игра на ашици през рулетка до бой с петли, борби с мечки и гладиаторски битки между различни раси, от хора и първородни до огрило; храна от най-изтънчените вносни крилца на тофалмо до всевъзможни пикантни свински и царевични деликатеси; напитките варираха от зърнен спирт до тинаранско бренди; опиатите — от обикновен печен рит до екзотични прахчета, способни да превърнат и най-тъмните фантазии осезаеми като мушкане в окото; проститутки от всякакъв вид, пол, възраст, опит и ориентация, от деликатна педерастия до извращения, в цената за които беше включена и посткоитална медицинска помощ.
Преди двайсет години, когато някой потърсеше нещо по-специално в Града на пришълците, нещо, което другаде не можеше да се намери — независимо дали незаконно, или изкусително опасно, или просто твърде отвратително, за да е широко популярно, — той трябваше да отиде в заведението, наричано „Екзотична любов“. Местенцето изглеждаше като някой малък, добре обзаведен бардак с ограничен достъп, който се намираше точно до Пътя на благородниците; но щом човек станеше редовен клиент, щом покажеше, че може да му се вярва — тоест когато собственикът събереше достатъчно материал за изнудване, че човекът да не може да си поеме дъх без разрешение, — той получаваше достъп до чувствения свят на буквално неограничените възможности. В „Екзотична любов“ нямаше невъзможни неща; просто бяха много скъпи.
Но сега по всичко личеше, че целият Град на пришълците се е превърнал в базарна версия на „Екзотична любов“ и самото заведение вече не съществува. Делиан стоеше на улицата, загледан безизразно в рекламата на някакъв фунгист, който бе завзел сградата до Пътя на благородниците. Той прочете механично списъка със стимуланти, опиати и халюциногенни спори, които се продаваха вътре; безплодна самозаблуда, разбира се, просто опит да отложи за няколко секунди мига, в който щеше да осъзнае, че няма представа какво да прави по-нататък.
Беше стигнал толкова далеч…
Леки пръсти се плъзнаха по хълбоците му — там, където първородните обикновено носеха кесиите си. Ръката на Делиан се стрелна с невероятна бързина, почти невидима за окото, и издърпа пред себе си собственика на пръстите: човешко дете с изцапано лице.
— Извинявай, фей, извинявай — просто се спънах — избъбри хлапето.
— Това място — рече мрачно Делиан, — това място някога се наричаше „Екзотична любов“. Какво се случи с него?
Очите на момчето се опулиха, след което се присвиха.
— Хей, аз на тая свирка не свиря — но имам сестра, тя е на единайсет, не е правила нищо досега, само духа на един веднъж…
— Не питах за това.
— Да, да — всъщност е на тринайсет, но се заклевам…
Делиан го разтърси силно.
— „Екзотична любов“ — повтори той.
Момчето завъртя очи и внезапно се разкрещя с пронизителен глас, изпълнен с болка:
— Педофил! Педофил! Махнете тоя каинистки дупелюбец от мене!
Момчето го изрита в пищяла — повече болеше да слуша крясъците му — и успя да освободи ръката си. После побягна и се скри в тълпата; мнозина вече гледаха Делиан с нарастваща враждебност и мрачно ругаеха. Един от тях събра смелост да изрази всеобщото мнение: